Българският национален отбор по волейбол за пореден път показа, че успехът идва не с думи, а с труд. Второто място в света не е просто медал — това е символ на воля, последователност и национален дух. Това не са просто спортисти. Това са млади хора, които вдъхновяват, защото знаят къде искат да стигнат — и най-важното — знаят на кого да подражават, за да стигнат дотам.
Като политолог, който рядко попада в телевизионния праймтайм, още по времето на управлението на Продължаваме промяната, неведнъж съм казвал, че поведението на част от новите политици напомня не на сериозни лидери, а на деца на разходка в „Дисниленд“. Дори публично съм сравнявал поведението им с анимационни герои — шарени, шумни, хаотични. Тогава звучеше почти комично. Сега вече е трагично.
Съвсем наскоро отбелязах, че политическото положение в държавата прилича все повече на сюжета на анимационния филм Отнесени (Flushed Away) — свят, в който всичко ценно е изплувало в канализацията, а лидерите са… плъхове с лъскави дрешки. Единственото, което забравих да добавя, е на кого точно прилича новоизбраният лидер на една от основните партии — защото самата реалност вече е пародия.
За разлика от тях, волейболистите ни не носят маски. Те не се крият зад кухи фрази, не живеят в илюзия. Те знаят кой е противникът, знаят как се печели с отборен дух и с работа, а не с PR и театър.
Затова е важно: На кого искаш да подражаваш? Къде искаш да стигнеш? Днешна България не страда от липса на талант или възможности — страда от липса на примери. Не героите от анимации, а истинските личности правят история.
България може много повече. Но само когато спрем да живеем в измислен свят и започнем да следваме онези, които наистина постигат нещо. И да спрем да се правим на „стратези“ или „анализатори“.
🇧🇬 България не е за анимационни политици, а за младите талантливи деца стотици!
На снимките: Два свята- Единият е все по-излишен…
Каква е вашата реакция?
