Националният ни отбор по волейбол не успя стане световен шампион, но накара всички съотечественици да се гордеят с него. Загубата на финала на Световното първенство от Италия с 1:3 гейма не беше разочарование за нас като нация, а момент, в който оценихме щастието да имаме момчетата в бели екипи, които представиха достойно, пламенно и самоотвержено България и българския народ. Да, Италия се оказа по-силна от нас, но Александър Николов и компания постигаха нещо много по-важно от спечелването на златните медали – а именно отключиха нестихваща всенародна любов, която се разпростря из всяко кътче па страната ни. Мнозина ще кажат, че сме можели да направим дори повече, някои пък ще изтъкнат характерната българска черта да се задоволяваме с по-малко от максималното, но е факт, че това, което постигнаха младите ни „лъвове“ беше почти немислимо преди началото на турнира. Вероятно с времето наистина ще осъзнаем стореното от националите ни, тъй като в момента може би това е просто даденост за някои, които са замъглени от страхотното представяне на нашите и вярата, че то е заслужавало окичването ни със златните медали.
Разбира се, представянето ни на игрището дори в днешния финал заслужава най-доброто като отличие и признание и ако не беше този невероятен отбор на Италия – може би най-добрият в света в момента – нашите момчета щяха да сложат на вратовете си най-красивия медал. Всъщност спокойно можем да кажем, че двама състезатели от „скуадра адзура“ направиха разликата в двубоя – Юри Романо и Матия Ботоло, а другите четирима просто ги подкрепяха. Номер 16 и номер 12 в селекцията на Италия постоянно тормозеха с началния си удар нашето посрещане, като това намери резултат най-вече във втория и четвъртия гейм. Серията от брейк точки, която направи Романо в средата и края на втората част, на няколко пъти подпомогнат и от филето на мрежата, даде решително предимство на „скуадрата“. Видя се обаче в третия гейм, когато сервисът на италианците за момент спря да работи, как националите ни дръпнаха убедително в резултата и спечелиха безпроблемно частта на 17 точки. Което идва да покаже, че разликата между двата състава не е изобщо голяма. Самият факт, че успяхме да неутрализираме Алесандро Микиелето – най-добрият състезател в отбора на Италия и един от двамата, играещи с неудобната за нашите блокировачи лява ръка, показва, че българският национален отбор се е подобрил много в тактически план.
Разбира се, като заговорихме за тактика, не можем да пропуснем и заслугата за този успех на треньора Джанлоренцо Бленджини. Само за година и половина под негово ръководство представителният ни тим изпревари развитието си с няколко години. Когато Бленджини пое България през февруари 2024, основните цели бяха насочени към това отборът да се класира на Олимпиадата в Лос Анджелис и витаеше убеждението, че едва след три години към тогавашна дата, когато започнат олимпийските квалификации, ще се търсят резултати от тима. Само че година и седем месеца по-късно България е световен вицешампион, а до Олимпийските игри в Лос Анджелис има още много време, в което нашите национали ще надграждат с още по-сериозни темпове.
Още една заслуга на треньора е това, че дори след като изостават с 0:2 гейма, българските волейболисти не се предават и се борят до последно. Успяват да запазят концентрация и самообладание в критичните моменти, което довежда до извода, че не само в спортно-технически, но и в психологически план се е работило много от миналата година досега. В 1/4-финала срещу САЩ още в началото на третия гейм се видя, че българският отбор е излязъл с коренно различна настройка, с което демонстрира, че първите два лоши гейма са останали в миналото. След това успя да изкове преднина от 4-5 точки и до края на мача не изпусна инициативата.
Дори и днес срещу Италия се наблюдаваше непримиримостта на националния ни отбор след поражението в първите два гейма. Александър Николов и компания започнаха третата част точка за точка и изчакаха удобния момент да отворят разлика в средата на гейма, след което държаха сайд аута, а накрая и направиха още няколко брейк точки, затваряйки гейма убедително. Изобщо селекционерът на волейболния ни тим е променил цялостния манталитет на играчите, които преди неговото идване рано-рано биеха отбой в мачовете си. Като например срещу Франция на Европейското първенство през 2023, когато след равностойни първи два гейма, които нашите загубиха, в третия съумяха да спечелят едва 15 точки.
Сега за момчетата на Бленджини предстои да отпразнуват сребърните медали, които са първи за България на световно първенство от 1970, когато тимът, воден от може би най-добрия ни волейболист по онова време – Димитър Златанов, също губи финала тогава от ГДР. И – както беше споменато в началото на статията – остава сега ние, българските фенове на волейбола, да притаим дъх в очакване на нови подвизи от нашите момчета. Защото вече знаем, че те могат много. Самият факт, че Александър Николов и Алекс Грозданов попаднаха в идеалния отбор на Световното първенство, означава, че потенциалът, който имаме, е огромен и какво по-хубаво от един треньор, който знае най-добре как да оползотвори този потенциал. Със сигурност най-хубавите моменти за волейбола ни предстоят и днес, с окичването ни със сребърното отличие, видяхме първия голям успех от серията успехи, които близкото бъдеще ще ни поднесе.
Александър Новаков, студент 3ти курс във Факултета по икономически и социални науки на Пловдивски университет Паисий Хилендарски.
Каква е вашата реакция?
