Усман Дембеле пребори конкуренцията на Ламин Ямал и стана вторият французин в последните четири години, който печели „Златната топка“. Неговата победа означава, че за първи път Пари Сен Жермен има свой футболист, който е отличен с най-ценната индивидуална награда във футбола.
През 1995 Джордж Уеа получи „Златната топка“, като през първата половина от годината играе за ПСЖ, но е трансфериран в Милан през лятото и печели индивидуалния приз именно като играч на „росонерите“.
Сега ПСЖ готви пищно парти за своя футболист, с което ще бъде отпразнувана голямата победа. Но както почти всеки път, след като някой се окичи с най-престижното индивидуално отличие, възникват спорове за това достоен ли е неговият притежател и дали не са заслужавали повече подгласниците му.
Със сигурност Ламин Ямал, който беше основен конкурент на Дембеле на вчерашната церемония, изигра страхотен сезон с екипа на Барселона и въпреки че играеше предимно на крилото, успя да реализира 21 гола през кампанията. Той също така даде 22 голови паса и по този начин в последните девет сезона в Барселона само Лионел Меси през 2019/20 е асистирал повече пъти. Усман Дембеле, от своя страна, отбеляза 35 гола и даде 16 асистенции през миналия сезон, но с условието, че действаше като типичен централен нападател във формацията на Луис Енрике и играеше в значително по-слабото като класа на отборите френско първенство.
Това, което всъщност направи разликата между двамата, беше страхотната форма на Дембеле в периода от януари до март, когато французинът реализира една дузина важни голове, особено в Шампионската лига. Именно той вкара решаващия гол на „Анфийлд“ срещу Ливърпул, с който ПСЖ изравни общия резултат и доведе нещата до дузпи, където в крайна сметка излезе победител. Преди това Дембеле реализира хеттрик при гостуването на Щутгарт в критичния последен мач на ПСЖ от основната фаза, когато до последно не беше ясно дали хората на Луис Енрике ще се класират. Отбеляза и решителното първо попадение за обрата срещу Манчестър Сити, след който сезонът на парижани тръгна нагоре.
Ламин Ямал, от своя страна, беше най-добрият на терена в първия мач между Барселона и Интер от полуфиналите на турнира на богатите, като „чупеше кръста“ на защитниците на „нерадзурите“ и не ги оставяше дори да си поемат глътка въздух, но за съжаление, представянето му в този двубой и на реванша след това не помогна на Барса да елиминира своя съперник. Така или иначе Ямал в тези две срещи за пореден път загатна за своя гений и остави без думи всички футболни фенове. Той успяваше да компенсира грешките на пропускливата защита на Барселона и до последно държеше тима си в мача. Всъщност изключителният малшанс, който го сполетя при един удар в гредата в 90-ата минута на реванша, малко след като неговият отбор беше повел с 3:2, вероятно предопредели вчерашния развой на събитията. В случая, ако Ямал беше насочил удара си с няколко сантиметра по-встрани, вероятно сега испанецът с марокански корени щеше да е обгърнал с ръцете си 7-килограмовото злато, от което е изработено най-ценното индивидуално отличие.
Тук изниква и въпросът дали футболистът, чийто отбор е спечелил най-важните турнири през годината, трябва непременно да има предимство пред основния си конкурент, който не е вдигнал въпросните трофеи. Или с други думи – превръща ли се „Златната топка“ все повече в отборна награда? Категоричен отговор на този въпрос е трудно да се даде, но е факт, че в миналото играчи, които не са били най-добрите в света като чисто технически качества, са успявали да грабнат отличието именно заради успехите си на клубно или национално ниво. Типични примери са Фабио Канаваро и Лука Модрич.
В крайна сметка Дембеле, който завоюва требъл с Пари Сен Жермен, не е първият, който печели наградата, след като е ясно, че повечето от гласувалите журналисти са дали приоритет на отборните му постижения, така че не трябва да се дебатира чак толкова много дали той е най-заслужилият или не. Факт е, че той се утвърди като водеща фигура в състава на парижани и на него се разчита най-много да води отбора на гърба си. Неслучайно това му донесе и участие във впечатляващите 51 гола на ПСЖ през миналия сезон, което показва всъщност, че отборните му постижения не са единственият критерий, заради който получи най-голямото признание вчера.
Така или иначе всеки разбиращ поне малко от футбол не може да отрече, че Ямал е по-гениалният футболист от двамата, както и този, който играе с по-голяма лекота и финес. И е въпрос на време той отново да се появи на червения килим, този път с абсолютната убеденост, че ще е новият кавалер на „Златната топка“. Това обаче минава през завоюването на някои от най-важните трофеи с Барселона и Испания. Защото – както се видя и вчера – не е важно само да си най-добрият, най-талантливият и този, който изпълва най-много сърцата на феновете.
А за Дембеле остава да отпразнува подобаващо най-голямото постижение в кариерата си. Ще е интересно дали то ще му послужи за мотивация да стане още по-добра версия на себе си или французинът ще прецени, че е постигнал всичко във футбола. Така или иначе трансформацията му през последните години е впечатляваща, след като мнозина си спомнят, че той, докато беше футболист на Барселона, редовно закъсняваше за тренировки, играеше видео игри с приятели до зазоряване, а на всичкото отгоре след края на престоя си в Дортмунд остави апартамента, в който живееше, в покъртително състояние – в разхвърляни опаковки, мръсотия и изгнила храна в хладилника. Очевидно обаче тези моменти са далеч назад в миналото и ето че сега той е притежател на наградата, която нашият Христо Стоичков грабна през 1994. Дано тя му донесе не само повече слава, но и го направи още по-завършен футболист.
Автор: Александър Новаков, студент във Факултета по икономически и социални науки на Пловдивски университет Паисий Хилендарски
Каква е вашата реакция?
