Автор: Драга Попова, д-р по Национална сигурност, бивш служител на МВР и приятел на Ивайло Попов
Пиша тези редове не просто като бивш служител на МВР или като човек, който разбира системата отвътре. Пиша ги като приятел. Загубата на Ивайло Попов не е просто сух ред в черната хроника, нито клише за „геройска смърт“. Това е празнина, която няма как да се запълни – нито за неговото семейство, нито за нас, които го познавахме.
С ирония утре може би ще прочетем заглавията: „Почина по време на изпълнение на служебния си дълг“. Но в тези думи често липсва истината – че преди последния си работен ден Ивайло е бил след нощно дежурство, че е носил умората и напрежението, които всички ние познаваме, и че е преживял политическите сцени, на които бяхме и сме жертви – ние, бившите, и вие, действащите служители на системата. Зад фразата стои реален човек, който плаща цената на институционалното бездушие и на лошите решения, взети далеч от терена.
Ивайло беше човек с голямо сърце – смел, почтен, готов да помогне, дори когато самият той беше изтощен. Колеги, това можеше да бъде всеки един от нас или от вас. Всеки ден носим тази униформа, знаейки, че тя е повече от плат и знаци – тя е жертви, които обществото рядко вижда.
Знаем, че никакви заплати не могат да компенсират безсънните нощи, пропуснатите мигове с близките ни и тревогите на семействата ни. Знаем и колко горчиво е отношението към колеги, които са се трудоустроили поради придобити заболявания – хора, които са дали здравето си за системата и после са оставени настрана.
Гибелта на Ивайло Попов е не само лична трагедия, но и огледало на системни проблеми. Тя ни задължава да говорим за промяна – за реални мерки за безопасност, за по-добри условия на труд, за уважение и подкрепа към хората зад униформата. Ако не го направим, ще продължим да губим приятели и колеги – тихо, а после ще четем клишета, които скриват истината.Светла да е паметта на Ивайло Попов. Той беше повече от служител – беше приятел, брат по дух и човек, който вярваше, че дори в най-трудните условия си струва да останеш честен и добър. Неговият живот и смърт ни напомнят, че зад всяко заглавие стои човек и че нашият дълг е да пазим не само обществото, но и един друг.
