Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Всеизвестно е, че изкуственият интелект вече намира своето място в почти всяка среда – включително училище. Това е тема, която вълнува не само преподавателите, но и учениците, родителите и цялата образователна общност.
Златка Янева – учител по английски език с над 20 години преподавателски опит в СУ ,,Св. княз Борис I“ в град Асеновград – подхожда към темата с внимание, ентусиазъм и реализъм. Златка Янева е добре позната със своята отдаденост към професията, съвременен подход в преподаването, желание постоянно да се развива и да научава от своите ученици.
В този разговор със Златка Янева обсъждаме ролята на учителя в дигиталната ера на изкуствения интелект, границите между помощ и злоупотреба и нуждата от адаптация – не на всяка цена, а с мисъл и мярка.
— Госпожо Янева, какво всъщност означава за Вас „изкуствен интелект“ в контекста на училищното образование?
Изкуственият интелект се използва в образованието по многобройни начини, които подобряват различни аспекти на преподаването и ученето. ИИ е помощник на учителя, особено когато се налага изготвяне на варианти за един тест, например. Човешката намеса, разбира се, е несравнима с робот. Винаги е наложителна редакция.
— Виждате ли реални ползи от използването на ИИ в класната стая – или все още говорим повече за теория?
ИИ е способен да генерира текстове на различни теми, което за чуждоезиковото обучение е безценно, а и не само. Изключителен помощник е.
— Младото поколение израства свръхдигитализирано. Учениците ли са по-подготвени от учителите, когато става дума за технологии и ИИ?
Да, определено учителите следват учениците. Технологиите са неизменна част от ежедневието на децата – смартфоните, чатботовете, социалните мрежи и вече ИИ инструментите.
— До каква степен българските училища вече използват технологии, свързани с ИИ – поне във Вашата класна стая?
В реална класна стая се използват както ресурси, подготвени от ИИ, така и различни програми, базирани поне частично на ИИ – Canva, Quizlet, Microsoft Forms/ Google Forms.
—Мислите ли, че има разлика между градските и селските училища в достъпа до съвременни дигитални инструменти?
Предполагам, че няма толкова голяма разлика. Селските училища често получават помощи от общината, родителската общност, частни фирми-спонсори, както и от участие в европейски проекти. Това означава, че разполагат с достатъчно добра база, често и по-добра от тази в някои градски училища. Реалната употреба на ИИ често зависи от възрастта, средата и дигиталната грамотност – но според мен и най-вече от желанието.
— Мнозина възприемат навлизането на ИИ в училище като рязка и доста предизвикателна промяна. Как се приема тази темата от Ваши колеги – със страх, любопитство или скептицизъм?
Учителите са изключително адаптивни и отворени към иновации, така че всяка новост обикновено се приема с любопитство и ентусиазъм. Макар и реакциите често да се смесени, желанието за развитие и информираност трябва да надделява.
— Виждате ли практическа полза от инструменти като ChatGPT, автоматични проверяващи системи, адаптивни тестове и т.н.?
Да, категорично. Това са инструменти, които пестят време, а и подпомагат креативността на преподавателите.
— Как ИИ може да помогне при индивидуализиране на обучението според нивото на всеки ученик?
Биха могли да се генерират индивидуални задачи, например за учениците със СОП, които да позволят прилагането на индивидуален подход към децата. За жалост обаче, времето е ограничаващ фактор. 40-45 минути са недостатъчни да се обърне внимание на всеки ученик персонално.
— Може ли изкуственият интелект да улесни административната работа на учителя?
По-скоро не. На този етап липсват нужните системи и обучение. А и решенията, които предлага ИИ, често изискват човешка преценка, корекция и отговорност. Затова реалното улеснение е ограничено.
— Има ли опасност учениците да започнат да използват ИИ за измами – например за писане на домашни и есета?
Това вече се прави и е контрапродуктивно. Учениците се научават на хитруване и мързел и не изграждат умения, които ще са им нужни и в живота. Те са презадоволени от източници на информация, от които обаче не се възползват.
— Как може да се разграничи използването на ИИ като помощник от злоупотреба?
Мисля, че ИТ специалистите трябва да разработят стратегии за превенция. В противен случай ИИ ще се окаже вреден за образованието и интелектуалния растеж на младите хора.
— Имат ли учителите нужда от допълнително обучение, за да се справят с новите технологии?
Достатъчно е да поддържат интерес и стимул да бъдат в крак с текущите тенденции и образователни промени. Също да разучават и различни програми, които могат да им бъдат от полза, извън вече наложилите се ChatGPT и Gemini.
— Смятате ли, че е необходимо въвеждането на предмети или часове, свързани с ИИ и дигитална грамотност?
Напълно излишно е. Младите хора се ориентират с невероятна лекота и бързина, а и програмите са интуитивни. Според мен отделянето на така или иначе ограниченото учебно време за това, е съвсем ненужно.
— Как могат учениците да се научат да мислят критично, когато ползват изкуствен интелект?
Би трябвало да не се предоверяват, а да проверяват информацията в повече от един източник, да четат внимателно и да обсъждат помежду си. Много често ИИ е некоректен и дори си измисля факти, което трябва да убеди учениците в липсата на 100% надеждност.
— Възможно ли е ИИ да подготви децата по-добре за бъдещи професии, които още не съществуват?
Това е невъзможно. ИИ може да е помощно средство, до което всеки е свободен да се допита, но не и основен учител.
— ИИ вече направлява множество аспекти от нашето ежедневие, редом с образованието. Според Вас, това очертава ли се като дългосрочна трансформация или само временен технологичен ентусиазъм?
Вероятно това е тенденция, която ще остане и ще се внедри трайно в обучението, въпреки предизвикателствата и скептицизма. Особено предвид спестеното време, което гарантира. В крайна сметка дългосрочният успех и въздействие на ИИ [в образованието] ще зависят от начина, по който той се прилага и използва.
— Виждате ли реална воля от страна на МОН и институциите за интеграция на ИИ в учебния процес?
Не бих казала. По-скоро личната инициатива и воля на учителите е това, което подпомага интегрирането на ИИ в процеса на обучение.
— Какви системни промени биха били нужни, за да се случи реална дигитална трансформация?
Най-вече технологични. Кабинетите по предмети трябва да разполагат с персонални дигитални устройства за учениците, за да се случи такава трансформация.
— Според Бил Гейтс, до 10 години ИИ ще замени напълно учителите. Мислите ли, че това е възможно, или ролята на педагога всъщност ще стане още по-важна?
Не, не е възможно. Така, както библиотеките и книгите не са изместили учителя, така и ИИ не може да направи това, защото човешкото присъствие е незаменимо. Използван като инструмент, той може да бъде добър актив за преподавателя, но в никакъв случай не и негов заместител. Но, да, той трябва да бъде помощник и на двете страни – обучавани и обучаващи.
—Какво в крайна сметка остава уникално човешко и незаменимо в професията, дори в дигиталната ера?
Емоционалният контакт, личният подход, човешката връзка – това не може да се постигне с ИИ. Тези уникални качества ни дават превъзходство над машините. Все пак, ИИ не би съществувал без хората, които го разработват и обучават, но те не могат да го програмират да изпитва чувства.
—Вие сте преподавател в училище в по-малък град. Разполага ли училището Ви с нужната техника и интернет свързаност за интеграция на ИИ?
Не, не разполага с достатъчен ресурс.
—Има ли достъпни, безплатни инструменти, с които учителите могат да започнат още сега?
Да, разбира се – гореспоменатите Chat GPT, Gemini, Canva, Quizlet, Microsoft Forms/ Google Forms.
—Какво бихте посъветвали колега, който иска да започне, но не знае откъде?
Използването на ИИ е най-вече въпрос на желание, а не на някакви специални умения. Всеки учител може да реши как и доколко ИИ е полезен за тях и предмета им. Независимо дали е прохождащ или опитен педагогическият специалист, началото винаги е с малко крачки и много ентусиазъм и вдъхновение.
—Как бихте напътствали млади бъдещи учители да се подготвят за училище в дигиталната ера?
Трудно е да се дават съвети, но има неща, които по мое мнение винаги ще останат важни. Това са компетентност по предмета, желание за развитие и адаптация, и най-вече емпатия към ближния.
Златка Янева не просто преподава – тя вдъхновява. Вече повече от 20 години името ѝ се свързва с професионализъм, всеотдайност и човечност – ценности, които се предават и помнят от учениците с години.
Разговорът със Златка Янева ни напомня, че смисълът на образованието не е само в знанията, а в изградените връзки – между ученик и учител, между технология и мисъл, между днес и утре. Изкуственият интелект има потенциала да революционизира образованието, но никога не би могъл да замени учителите, които имат мисия. Учители като Златка Янева – които влагат не само знания, но и грижа и внимание както към работата, така и към всеки един ученик. Машините не могат да заместят това, което ние градим помежду си и съхраняваме през поколенията.
Благодарим на Златка Янева за споделените размисли. Наблюдаваме с интерес развитието и интегрирането на още бъдещи и интересни образователни подходи в класните стаи.
Илияна Гешева
Ключови: изкуствен интелект, ИИ, училище, учители, училище, Златка Янева
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






