Ако преди пет или шест години Новак Джокович се бе изправил срещу новопрохождащия тогава Карлос Алкарас и бе загубил с 0:3 сета в турнир от Големия шлем, щяхме да определим загубата му като „фиаско“, „провал“ или „огромна сензация“. Само че сега сме 2025 година и нещата изглеждат диаметрално противоположни. Поражението на сърбина в полуфиналната битка от световния номер 2 за пореден път отвори темата за разместването на пластовете в световния тенис и породи коментари за времето, което остава на Джокович на най-високо ниво. Това не трябва да обезкуражава феновете на Ноле, но е факт, че той от две години върви към залеза на своята кариера и в мачове като този с Алкарас виждаме, че вече отстъпва дори в най-силното си оръжие, което го отведе до толкова много успехи – играта от дъното на корта и устойчивостта от основната линия.
В не един или два момента от полуфинала се наблюдаваше безпомощността на Джокович в дългите серии от удари, а Алкарас нямаше нищо против да отиграва още веднъж и още веднъж. Разбира се, видяхме и някои патенти на сърбина от доброто старо време, като смразяващия ретур и бекхенда по правата, но и те не успяха да предизвикат несигурност у съперника. Всъщност повечето добри ретури, които Ноле пласираше, бяха при 40:0 в сервис геймовете на съперника, когато е ясно, че повечето тенисисти рискуват при изпълнението на посрещащия удар. Нещо повече – Джокович записа само една директна точка от ретур в хода на целия турнир, и то срещу Лърнър Тиен в първия кръг. Това ясно идва да покаже, че дори компонентите, в които балканецът беше отличим от останалите в тура, в този етап от кариерата му вече нямат същата ефективност – и това е съвсем разбираемо.
Отделно, така известното му приплъзване по корта не е така експлозивно, както преди. Не успява и да се нагласи достатъчно добре за отделни удари, особено когато е изтласкан зад основната линия. Единственият елемент в играта, в който Джокович все още държи ниво, е началният удар. Видяхме обаче, че точно когато Ноле се нуждаеше най-много от него – в тайбрека на втория сет срещу Алкарас – той му изневери. Сърбинът успя да вкара само веднъж първи сервис и спечели само една точка на свой начален удар, което предопредели изхода на тайбрека и сета. След него Джокович тотално капитулира и спечели само още два гейма до края.
Тук е и другият проблем на световния номер 7 – след като се окаже изоставащ с 0:2 сета срещу силен съперник в турнир от шлема, съпротивителните му сили намаляват и хората вече очакват края на срещата, вместо пълен ремонт от страна на сърбина, какъвто виждахме редовно в миналото. Неслучайно последният път, в който Джокович заличи два сета пасив и спечели мача, беше преди цели две години на същия този US Open – срещу сънародника си Ласло Джере. Но по онова време Ноле все още беше на върха в световната ранглиста.
За съжаление на Джокович, тези недостатъци в играта му трудно могат да бъдат изчистени с оглед на напредналата му тенис възраст. Остава той да се опита да сведе до минимум загубените сетове в началните кръгове срещу по-непретенциозните съперници, за да бъде максимално свеж за мачовете от заключителната фаза, когато разходът на енергия срещу противници като Алкарас и Синер би бил неимоверно голям. Защото дори и в най-добрите си години Джокович си патеше от своята аристократичност, губейки сетове в първите кръгове, след което при двубой срещу водещ опонент в решителните етапи на турнира се оказваше, че е прекарал няколко часа повече на корта – което в крайна сметка му костваше и победата. Най-яркият пример за това е US Open през 2021, когато Джокович по пътя си до финала записа само една чиста победа с 3:0, а на финала загуби от Медведев в три сета, именно защото беше изразходил много повече сили от руснака в хода на турнира.
Така че ако Ноле иска да даде предизвикателство на Синер и Алкарас в евентуален следващ техен мач, трябва да ограничи максимално времето си на корта поне в първите три кръга. Защото каквото и да си говорим, нито възрастта, нито свежестта и експлозивността са на страната на сърбина. Напротив, те все повече играят срещу него.
Автор: Александър Новаков, студент 3 курс във Факултета по икономически и социални науки, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Каква е вашата реакция?
