Свети Йоан Рилски, наричан още Иван Рилски, е най-почитаният български светец и основоположник на организирания монашески живот в България. Роден около 876 г. близо до днешна Дупница, вероятно в село Скрино, в пределите на Първата българска държава, той посвещава живота си на молитва, пост и отшелничество високо в Рила планина. Смирението, чудотворството и нравственото му завещание го превръщат в символ на духовна чистота и в небесен покровител на българския народ. Паметта му се почита както у нас, така и в други православни страни.
Още от ранни години Йоан се отличава с дълбока вяра и стремеж към смирен живот. След като раздава наследеното имущество на бедните, той постъпва в манастира „Св. Димитър“ край Дупница. Там прави първите си стъпки в монашеския живот, но скоро осъзнава, че истинското духовно извисяване изисква още по-голямо усамотение и дисциплина.
Йоан Рилски избира пътя на отшелничеството и се установява в суровите и непристъпни части на Рила планина. Живее в пещери и скални ниши, където се отдава на непрестанна молитва и пост. Легендите разказват, че дивите зверове го слушали, а природата му служела – дори мечка му носела храна. Постепенно около него започват да се стичат хора, търсещи духовна подкрепа, изцеление и наставление. Макар да търси усамотение, Йоан се превръща в духовен водач, чиито съвети оформят цяло поколение монаси.
Когато цар Петър I научава за отшелника, решава лично да се срещне с него. Историческите източници разказват, че владетелят изминава немалък път до Рила, но Йоан Рилски отказва да го приеме лице в лице. Той приема само малко храна, отказвайки злато и дарове – демонстрация на духовна независимост и отказ от светска власт. Този акт затвърждава образа му на истински Божи човек, неподкупен и смирен.
Учениците на свети Йоан Рилски, вдъхновени от неговия пример, създават общност около мястото на неговото усамотение. Така се поставя началото на Рилския манастир – най-големия духовен и културен център на България. През вековете манастирът става крепост на българската книжовност, просвета и национална идентичност, особено в трудни исторически периоди като османското владичество.
Свети Йоан Рилски оставя писмено завещание към своите ученици, известно като „Завет на свети Йоан Рилски“. В него той наставлява монасите да живеят в смирение, труд и взаимопомощ, без стремеж към богатство и власт. Този текст е едно от най-ценните свидетелства за духовните принципи на българското монашество и продължава да бъде актуален и днес – не само в религиозен, но и в морален и философски контекст.
Свети Йоан Рилски умира на 18 август 946 г., на около 70-годишна възраст. Погребан е в каменна гробница край малката църква в Рила. Скоро след смъртта му мощите му започват да се почитат като чудотворни. Те преминават през различни места – София, Унгария, Търново – преди през 1469 г. да бъдат върнати окончателно в Рилския манастир, където се съхраняват и до днес.
Култът към свети Йоан Рилски се разпространява далеч извън пределите на България – той е почитан в Сърбия, Румъния, Русия и други православни страни. В България е възприеман като небесен покровител и духовен защитник на народа. Освен като светец, той е и символ на морална устойчивост, духовна чистота и национална идентичност.
На 18 август всяка година се отбелязва успението на свети Йоан Рилски. Това е ден, в който българите си припомнят не само живота на един отшелник и чудотворец, но и неговото трайно духовно наследство. Рилският манастир, основан благодарение на неговите ученици, продължава да бъде символ на вярата и културната памет на народа.
Каква е вашата реакция?
