През 1982 година българското общество е разтърсено от трагичен случай в Хасково, останал в историята като един от най-драстичните пътни инциденти. 33-годишният Цветан Братанов, в нетрезво състояние, управлява автомобил и прегазва четири деца, чакащи на автобусна спирка. Загиват и още двама възрастни. Общественото възмущение е масово – хиляди подписват петиции за максимално наказание. След показен процес и намеса на Върховния съд, присъдата е смърт и е изпълнена на 8 ноември 1982 г.
Делото на Цветан Братанов остава уникално с това, че е едно от четирите в историята на НРБ, при които шофьор е осъден не за непредпазливост, а за умишлено причиняване на смърт – с т.нар. евентуален умисъл. Това означава, че водачът не е целял да убие, но е бил напълно наясно с възможните последствия и съзнателно ги е пренебрегнал.
📌 Обществен натиск и промяна на закона
Случаят провокира дебат в юридическите среди. Съдия Златка Пехливанова, която първоначално е определена по делото, си прави отвод, а по-късно коментира, че присъдата е резултат както от обществените нагласи, така и от недостатъци в Наказателния кодекс. Последвалите промени в закона постепенно въвеждат по-точни дефиниции за отговорността на шофьорите при тежки пътни инциденти.
⸻
Делото Кристиан Николов – съвременен отзвук
Почти 40 години по-късно, през 2020 г., Кристиан Николов, 22-годишен шофьор, убива журналиста Милен Цветков при тежка катастрофа в София. Николов е под въздействие на наркотици, управлява с превишена скорост и удря автомобила на Цветков, който спира на червен светофар.
Софийската градска прокуратура първоначално повдига обвинение по чл. 342, ал. 3 от НК – за умишлено причиняване на смърт, но по време на процеса съдът приема деянието за непредпазливо, като Николов получава 9 години затвор. Присъдата беше потвърдена от Върховния касационен съд през 2023 г.
Юристи отбелязват, че в сравнение със случая от 1982 г., делото Николов ясно показва разликата между евентуален умисъл и непредпазливост, както и сложността на прилагане на тежки обвинения към шофьори в съвременното правораздаване.
⸻
Предстояща законова промяна: нов член за отговорността на шофьорите
На фона на тези случаи и общественото напрежение, нов законопроект за изменение на Наказателния кодекс предвижда създаване на специален член, който да дефинира по-ясно отговорността на водачите при катастрофи със загинали или тежко ранени – особено когато има употреба на алкохол, наркотици или съзнателно грубо нарушение на правилата.
Очаква се новата разпоредба да улесни квалифицирането на евентуален умисъл и да даде на съда по-широка възможност да налага по-тежки наказания, когато водачът съзнателно поема риск, без да предприема действия за предотвратяване на инцидента.
Заключение
Историята от Хасково от 1982 г. и съвременният случай с Кристиан Николов показват как законът, съдебната практика и обществото взаимодействат при тежки катастрофи. Макар и разделени от четири десетилетия, и двата случая повдигат сходни въпроси:
• Има ли справедливост при смърт на пътя?
• Как се доказва умишлено поведение зад волана?
• И кой носи отговорност, когато животът е отнет за секунди?
С предложените промени в закона, България се стреми да намери баланс между правната строгост и реалната възможност за доказване на вина – в името на по-безопасни пътища и по-силно чувство за справедливост.
Каква е вашата реакция?
