Режисьор, сценарист, продуцент. Роден е на 31 юли 1940 г. в Казанлък. Завършва кинорежисура във Филмовата академия в Лодз. От 1978 г. дълги години преподава във ВИТИЗ/ НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, където става професор и любим учител на поколения режисьори. Той е сред създателите през 2003 г. на Асоциацията на хабилитираните преподаватели в областта на екранните изкуства от всички висши учебни заведения в България „Академика 21”. Член е на Европейската филмова академия от 1988 г.
Творчеството му е богато и разнообразно. Дебютира в киното през 1972 г. със „Сърце човешко”. Въпреки че един от най-прекрасните му филми е „Звезди в косите, сълзи в очите” (1977), посветен на театралните актьори от началото на ХХ век, в ранните години на творчеството му повече го занимава съвременността с нейните екзистенциални, социални и сценични пулсации: „Бумеранг” (1979), „Царска пиеса” (1982), „Черните лебеди” (1984).
Драмата за сталинизма „1952: Иван и Александра” (1988) е носител на „Златна роза” и „Златен плакет” от Чикаго. На изключителен зрителски успех се радва „Бай Ганьо тръгва из Европа” (1991) с ненадминатия Георги Калоянчев, който първо е минисериал на БНТ.
В по-късните си филми изследва мултиетническото живеене в България, политическите трусове и съдбата на евреите: „След края на света” (1998), „Пътуване към Йерусалим” (2003), „Българска рапсодия” (2014).
Иван Ничев продуцира и режисира документални филми. Съосновател е заедно с Татяна Гранитова на продуцентската фирма „Синемаскоп – И.Ничев”.
Много от филмите му са заснети от талантливия оператор Георги Николов.
Иван Ничев е носител на наградата за цялостно творчество от тазгодишния национален фестивал на българското кино Награди на СБФД „Васил Гендов“.
Филмотечно кино „Одеон“ отбеляза юбилея на Иван Ничев с прожекция на „Звезди в косите, сълзи в очите“. И община Казанлък чества своя съгражданин.
Каква е вашата реакция?
