Казвам се Георги Ламбев – дядо съм на Сияна Попова по майчина линия.
Обръщам се към вас чрез Николай, за да ви благодаря.
Нямам социални мрежи и не съм в състояние да присъствам на делата, свързани със смъртта на внучката ми.
Над 15 години служих в пожарната в Плевен. Преди това бях военен. Участвал съм в мисии зад граница.
През годините като пожарникар и спасител съм помогнал на десетки хора. Заедно с момчетата от пожарната сме спасили много човешки животи. Много деца. Точно там – на този път. Били сме на пожари, наводнения…
Но някои не успяхме да спасим. Те си отидоха. Това винаги ми тежеше. Особено когато умираха деца.
Сияна е една от тези, които не успях да спася.
В тази мисия се провалих – не успях да помогна на собствената си внучка.
Винаги съм шофирал внимателно – и в деня на катастрофата също. Но има неща, които са извън човешкия контрол.
Не помня самата катастрофа – разказаха ми какво се е случило. Помня само как Сияна ме помоли да я закарам до Луковит, за да изпрати гривна, направена от нея, на болно детенце. Нямаше как да ѝ откажа – тя беше моята най-голяма слабост, най-обичаното дете.
Без нея животът ни е ад. По-добре да си бях отишъл с нея.
Тази война на пътя е страшна. В нея врагът е невидим, непознат. За един миг всичко свършва. Видял съм много на пътя. Повярвайте ми – страшно е. Това безумие трябва да спре.
Благодаря на всички, които не спряха да ни подкрепят.
Благодаря на лекарите, които се грижиха за мен.
Благодаря на колегите, които и днес са до мен.
Благодаря на достойните български следователи и прокурори, работили по делото за Сияна.
Вярвам във вас. Разчитам на вас.
‼️🎙️Моля ви – подкрепете Николай и семейството ми в сряда, 30 юли от 9:30 ч. пред съда в Плевен. Там ще се гледа делото срещу убиеца.
Отново имаме нужда от вас.
Ние и Сияна.
Каква е вашата реакция?
