Хората се опитват да сбъдват мечти – малки, големи, недоизказани. Понякога обаче животът разпилява всичко на пух и прах, точно като пясъчен замък, който се срутва пред очите на дете. И боли. Но после някак си……ставаш, изтупваш се, преглъщаш разочарованието и започваш отначало.
Това винаги е било моето гориво – повторният опит. Именно тази вътрешна вяра ме срещна с всички вас.
Питали са ме: „Ако не беше певец, какво щеше да си?“
Мисля си… може би библиотекар – да подреждам тишината между страниците и да търся себе си в думите на другите. Или ветеринар – да давам глас на тези, които не могат да говорят и да им помагам в този тъй опасен свят. Така де,…понякога дори си представям как работя в малко селско кафене, правя кафе с усмивка и слушам истории – защото ми пука за хората.
Истината е, че щях да бъда всичко, което носи смисъл. Всичко, което лекува. Защото смисълът не е в професията, а в сърцето, с което я вършиш. И независимо от какво живеем, независимо какво ни отнема животът – ако правим каквото обичаме и го правим с обич, няма как да сме на грешния път.
Днес си размишлявам понеделнишки, с чаша кафе в ръка и благодарност в сърцето. Хубава седмица ви пожелавам.
Ваш,
Орлин Горанов
Каква е вашата реакция?
