Сред чужденците в София има 4 групи, пише Димо Казасов в мемоарната си книга „Улици, хора, събития“ (С., 1968): културна, работническа, стопанска и дворцова около Фердинанд I. В културната най-много са чехите, като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Цибулка и др. В групата на работниците освен чехи – печатари, дърводелци, моделиери, има и италианци, главно каменоделци, привлечени като работници по строежа на паметника на Васил Левски в София, храма „Св. Ал. Невски“ и на паметника Цар Освободител. В стопанската група са директори на чужди банки, на белгийските дружества за осветление и трамваи, на захарната фабрика..л
Тук е мелничарят Жюл Вайс, производителите на бетон от „Гранатоид“. Белгийският търговец на оръжия Фанта се прочува с гуляите си, които дава на партийни лидери във вилата си в Чамкория. Най-много са търговците, които внасят мода: Месер, Полицер, Йерохам, Полак и др. Чужденци отварят ресторанти и хотели: „Панах”, „Роял“, „Сплендид“, „Червен рак“, „Златен елен”, или деликатесни магазини като „Феликс Потен“ и „Златна рибка“. „Значителното, бързо ликвидното, модното и високодоходното се намираше в ръцете на опитни чужденци“, пише още Димо Казасов.
След Болшевишката революция на Владимир Ленин от пределите на бившата Руска империя в България идва вълна от образовани белоемигранти: Николай Масалитинов, Владимир Лазаркевич, Борис Рубашкин, Анна Воробьова, Михайло Парашчук и др. Само за десетина години от емигрантите в страната са назначени 120 лекари, 380 учители, над 200 инженери, 35 професори, 160 юристи, 55 агрономи. През 2021 г. Държавна агенция „Архиви“ откри изложбата „Ваше благодорие, г-жа Чужбина“, посветена на 100-годишнината на белоемиграцията у нас, която може да бъде разгледана на сайта на Държавна агенция „Архиви“.
След 1944 г. от север идва нова вълна – този път на съпругите. Мнозина българи, които учат или работят в СССР, се женят за местни момичета и ги довеждат в България.
Каква е вашата реакция?
