Автор: д-р Андрей Велчев
31 май 2025 г. ще остане в календара като поредната „черна събота“ за Бургаско. Само за няколко часа трима души загинаха, включително възрастна жена и шофьор от тежка катастрофа, а 11-годишно дете се бори за живота си в болница. И въпросът, който отново никой няма смелост да зададе на глас, е: **Колко още жертви са нужни, за да започне реален контрол по пътищата?**
На пътя Бургас – Средец, в района на село Константиново, се случи поредната фатална катастрофа. Два автомобила – „Мерцедес“ и „Хонда“, се сблъскаха челно, след като единият навлезе в насрещното платно. Един човек загина на място, четирима бяха ранени, а малко по-късно почина и втори участник в инцидента. В същия ден, на оживен булевард в Бургас, автомобил връхлетя баба и внучка на пешеходна пътека – жената почина, детето е в критично състояние.
**Къде е държавата, когато животът на обикновения гражданин е на кантар?** Какво правят институциите, освен да броят трупове и да разпращат прес съобщения? Камерите по пътищата са повече декор, отколкото контрол. Шофьорските курсове са формалност, а пътната безопасност – мит.
След всяка трагедия чуваме едно и също: „работим по случая“, „назначена е проверка“, „движението е пренасочено“. Но това не връща мъртвите. Това не спира следващата кола, летяща с 120 в градски условия. Това не спасява детето, което сега лежи между живота и смъртта.
### Докога ще търпим?
Българските пътища са бойно поле, а държавата е капитулирала. За родителите, които днес се молят детето им да оцелее, това не е просто статистика. Това е лична трагедия, която можеше да бъде предотвратена.
Време е институциите да поемат отговорност. Не със закъснели закони и формални мерки, а с реални действия, защото всяка смърт по пътя е провал на държавата.
Каква е вашата реакция?
