Как едно неочаквано усещане доведе до диагноза и нов поглед към живота
*Автор: Химанши Б.*
Първите признаци – леко усещане, голямо значение
Всичко започна през 2014 година, когато бях едва на 17 години. Появи се странно усещане – сякаш нещо е заседнало в гърлото ми. Не изчезваше, дори когато пиех много вода, и често се появяваше часове след хранене. Беше лесно да го пренебрегна. Така измина цяла година.
През 2015 обаче, това усещане стана по-често. Родителите ми забелязаха малка подутина на шията ми – видима отвън. Потърсихме лекарска помощ. Направиха ми скенери и биопсия с тънка игла, което беше болезнено и ужасяващо за мен – особено след като трябваше да пробват няколко пъти, за да вземат добра проба.
Шокираща диагноза – папиларен карцином на щитовидната жлеза
Резултатите показаха възможност за папиларен карцином – вид рак на щитовидната жлеза. Лекарите обаче не бяха сигурни и препоръчаха хирургично премахване на възела за по-точна диагноза. Без да се колебая, се съгласих.
На 14 декември 2015 г. преминах през операция, при която беше потвърдено – имам рак. Освен първоначалния възел, бяха открити и няколко по-малки. Последва пълна тиреоидектомия – премахване на цялата щитовидна жлеза. Прекарах седмица в болницата.
Болезнено възстановяване и изолация
Следоперативният период беше изключително труден. От гърдите ми излизаше дренажна тръба, събираща кръв в контейнер с форма на граната. Всеки опит за движение или кашлица предизвикваше болка. Раната на врата ми пулсираше, а храненето беше почти невъзможно.
След това започна подготовката за лечение с радиоактивен йод. След строга диета с каменна сол и плодове, погълнах радиоактивна капсула и прекарах два дни в изолирана стая. Радиоактивността убива оставащите ракови клетки, като ги лишава от йод. Лечението имаше странични ефекти – загуба на вкус, косопад, чувство на изолация.
Живот след рака – ново начало
След лечението започнах доживотен прием на хормонални лекарства за хипотиреоидизъм и на всеки шест месеца трябва да правя кръвни изследвания.
Към 11 октомври 2024 година – съм вече почти четири години без рецидив. Това е моята победа.
*Най-важното: Надежда и осъзнатост*
Написах тази история не заради съжаление, а заради осъзнаване. За да покажа, че дори „добрият рак“, както често наричат рака на щитовидната жлеза, носи болка, страх и несигурност. Никой рак не е „добър“.
Бях човек, който винаги се е страхувал, съмнявал, тревожел. Но тази битка ме промени. Белегът на врата ми е нещо повече от медицинска следа – той е символ, че съм оцеляла. Че мога да премина и през други изпитания.
Съвет към другите пациенти
Получих много съобщения от хора, които се страхуват. Но искам да ви кажа: **повечето случаи на рак на щитовидната жлеза са лечими.** Над 98% от пациентите с папиларен карцином оцеляват повече от пет години след диагнозата.
Не пропускайте лекарските прегледи. Това заболяване подсказва, че в ДНК-то ви има склонност към рак. Единственият начин да се защитите е чрез редовни прегледи и осъзнаване на симптомите.
Финални думи
Страхът е нормален. Несигурността също. Но никога не подценявайте собствената си сила.
Останете спокойни. Останете силни.
Линк към оригиналната статия:
https://www.quora.com/profile/Himanshi-B?ch=10&oid=88090047&share=e3b796b2&srid=uSWdqE&target_type=user
Каква е вашата реакция?
