На Деня на българската писменост, просвета и култура, историкът проф. Андрей Пантев отправи силно емоционално и критично слово, напомнящо, че зад романтиката на училищните тържества и венците пред паметниците се крие дълбоко тревожно настояще.
„Тревожно е как един народ, чиято идентичност е създадена и потвърдена още през Средновековието, днес е угнетен от малограмотност, безразличие, прагматичен тарикатлък и комерсиално предпочитание“, заяви проф. Пантев. Според него, културната и духовна основа, върху която е градена българската нация, днес е в опасност от ерозия.
Професорът призова за по-малко мисъл за материалното и повече посвещение, като даде за пример безкористната отдаденост на възрожденските книжовници. „Да работиш само за пари е отблъскващо. Кирил и Методий не са го правили. Нашите възрожденци също. Те бяха бедни, но богати с дух.“
В изказването му прозвуча носталгия към празничната атмосфера, позната от миналото – коридори, пълни с цветя, портрети на възрожденци и вдъхновение от поети като Яворов и Вапцаров. Но към тази емоция се добави и предупреждение: „Има опасност всичко онова, което празнуваме днес, да бъде, ако не заличено, то поне силно корозирало.“
Проф. Пантев обърна внимание и на липсата на истински морални водачи днес. „Гладни сме за герои, затова ги измисляме. Приписваме героични качества на хора, които не ги заслужават. Това е по-страшно от липсата на герои.“
Силните думи на историка отправиха не само упрек, но и надежда. Според него, въпреки тревогите, нещо ще остане – „свирепото чувство за човечност“. С призив за преосмисляне на ценностите и за отказ от „разкрасена историческа носталгия“, той завърши с вярата, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и ще върнем достойнството си като народ.
В Деня на словото, думите на проф. Андрей Пантев прозвучаха като предупреждение – и като зов за пробуждане.
Каква е вашата реакция?
