Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Генади Стойчев: Здравейте, скъпи приятели. Добре дошли в днешния епизод на Необикновени хора. До мен е младата и вдъхновяваща дама – госпожа Мария Панайотова, която някога беше моя преподавателка по актьорско майсторство.
Днес ще ви запозная с нейната дейност, преподавателски опит и път в света на театралното изкуство.
Здравейте, госпожо Панайотова, и благодаря, че приехте поканата да бъдете мой гост.
Мария Панайотова:Здравейте и на вас, и на вашите зрители. Много се радвам да се видим отново и благодаря за поканата.
Генади Стойчев:Бихте ли ни разказали повече за своя творчески път – вашите стремежи и мечти?
Мария Панайотова:Всичко започна, когато бях в първи клас – тогава се записах в школа по актьорско майсторство в родния ми град Ямбол. Там срещнах първата си вдъхновителка – София Карастоянова, истинска магьосница в театралното изкуство.
След това имах щастието да продължа развитието си при режисьора Атанас Жеков – Кроко, също от Ямболския театър. Прекарах 12 години, от първи до дванадесети клас, в тази среда и естествено стигнах до решението да кандидатствам в НАТФИЗ.
След като завърших актьорство за драматичен театър, започнах да преподавам. Завърших и две магистратури – по режисура и теория на театъра. В момента съм докторант в БАН – Институт за изследване на изкуствата, в сектор театър. Целият ми живот е отдаден на театралното изкуство.
Генади Стойчев:Кои са най-значимите проекти в кариерата ви?
Мария Панайотова: Меря стойността на проектите си чрез хората, с които ги осъществявам – какво ми дават, какво научаваме заедно. Проектите на *Театър NOX*, който основахме с колеги през 2018 година, са особено ценни. Те създават културна общност с естетически и етични ценности.
Генади Стойчев:Какво е според вас състоянието на театралното и кино изкуство в България за младите хора?
Мария Панайотова: Не е добре. Има много неуредици, липса на ясна културна политика и цялостна подкрепа. Културата у нас не е приоритет, а без нея обществото ни трудно ще постигне напредък и осъзнатост.
Генади Стойчев:Има ли възможности за развитие в тези сфери?
Мария Панайотова: Има – но са нужни търпение, постоянство и много работа. Най-важното е да намериш правилните хора и мисията, която да следваш.
Генади Стойчев:Какво мислите за отношението към театъра и публиката у нас?
Мария Панайотова: Когато хората се борят за оцеляване всеки ден, изкуството няма как да бъде приоритет. Проблемът не е в публиката, а в условията, в които живеем. Но вярвам, че промяна е възможна.
Генади Стойчев: Кои са любимите ви постановки и защо?
Мария Панайотова: Харесвам режисьори като Веселка Кунчева и Боян Крачолов – те правят смел, авторски театър, който говори за съвременните проблеми със стил и човечност. Вдъхновяват ме и всички млади творци, които не се предават.
Генади Стойчев: А кои са любимите ви филми?
Мария Панайотова: Киното ми е по-далечно, макар че го ценя. В България често не правим разлика между театър и кино, а това е основна грешка. Сред любимите ми режисьори е Паоло Сорентино – заради поетиката и красотата, които предава чрез образите си.
Генади Стойчев: Разкажете ни за преподавателската си дейност.
Мария Панайотова: Школи NOX започнаха през 2019 г. с моят колега Стефан Зарев. Преподаваме актьорско майсторство за деца и младежи. Работата е предизвикателна, но изключително смислена. Вярваме, че изграждаме не само артисти, но и личности.
Цялото интервю може да гледате в нашия Ютуб канал:
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






