Уважаеми управляващи и всевиждащи експерти по транспорт и екология, един лек въпрос – ще компенсира ли някой стотиците (да не кажем хиляди) софиянци, които чинно си закупиха абонаментни карти за градския транспорт с илюзията, че правят нещо добро – и за себе си, и за околната среда? Или това си беше просто луксозен билет за разочарование?
Защото, нека сме честни – знаем колко много сънародници продължават да шофират горди, но немлади бензинови и дизелови автомобили, чийто ауспух излъчва толкова бял дим, че човек се пита дали не е започнал изборът на нов папа. Само че не в Рим, а на бул. „Сливница“.
И този бял дим – той е всичко друго, но не и благословия за белите дробове. Екологичен стандарт? Политика за чист въздух? Не, това е просто сцената на ежедневния ни абсурд, където старите коли минават с рев, а пешеходците спират да дишат за секунда – не от благоговение, а от инстинкт за самосъхранение.
А тези с картите? Те сега седят в препълнения трамвай, закъсняващ с 14 минути, и си мислят: „Е, поне не пуша като ‘Голф’ тройка с душа на локомотив“. Но дали някой ще ги възнагради за тази саможертва?
Силно се съмняваме. Защото в крайна сметка – кой ще компенсира добрите намерения в държава, където логиката чака на последната спирка… и автобусът просто не идва?
Каква е вашата реакция?
