Мариан Николов 13.05.2025
Решението на президента Румен Радев да предложи референдум по конституционно забранен въпрос предизвика остра реакция от правната общност и съмнения за предизборен ход
Решението на президента Румен Радев да предложи свикване на национален референдум с въпрос дали България да въведе еврото през 2026 г. предизвика бурни реакции сред юристи, политици и общественици. Въпросът не само противоречи на Конституцията според редица експерти, но и се възприема от мнозина като популистки акт в услуга на бъдеща политическа кампания.
Решение №3 от 8 февруари 2024 г. на Конституционния съд ясно забранява провеждането на референдум относно въвеждането на еврото. Според КС България е поела ангажимент към ЕС с ратифициран международен договор, който има върховенство над националните закони и не подлежи на пряко гласуване.
Водещи юристи и доскорошни съветници на Радев се противопоставят
Над 40 преподаватели по право от водещи университети в страната публикуваха позиция, че подобно допитване нарушава Конституцията и подкопава доверието в институциите. Те предупредиха, че така се рискува суспендиране на конституционния ред.
Бившият правосъден министър и съветник на президента по правните въпроси Крум Зарков депозира оставката си с ясния мотив, че не може да подкрепи противоконституционна инициатива. Напускането му подчерта вътрешното напрежение в президентската институция по темата.
Бившият вицепремиер по Плана за възстановяване Атанас Пеканов предупреди, че референдумът подкопава доверието на партньорите ни и е ненужен при наличието на ясен международен ангажимент. Пеканов настоя за информиран дебат, но без нарушаване на правния ред.
Президентът настоява, че няма обществен консенсус
В мотивите си Радев твърди, че голяма част от обществото е резервирана към въвеждането на еврото и че решението трябва да бъде подкрепено от мнозинството чрез референдум. Според него процесът е бил прибързан, а институциите не са обяснили достатъчно ползите и рисковете.
Мненията на политическите партии в НС
Премиерът Росен Желязков и вицепремиерът Томислав Дончев определиха предложението като юридически абсурд и популистки акт, целящ разделение в обществото. Те предупредиха, че подобна инициатива подкопава международния авторитет на България.
От ПП-ДБ обявиха контрамярка на референдума, предложен от президента. Те внасят в Народното събрание проект на Декларация за завършване на пълноценната интеграция на Република България в Европейския съюз (ЕС) чрез присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 г.
„Явно вече никой от правния екип на президента не е останал, след като предлага Народното събрание да се занимава с този зле написан популистки манифест, без нито един правен аргумент. Предложението с тези „мотиви“ няма как да бъде разгледано в зала.
Целта му е прозрачна — саботиране на влизането на страната в еврозоната. Няма да съучастваме в опита на президента да предизвика институционален хаос и в атаката му срещу правовия ред. Всичко, което трябва да се каже за несъстоятелността и противоконституционността на този акт на Радев, сме го казали в мотивите на предлаганата от нас декларация“, коментираха от коалицията.
В събота сутрин лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се включи с изявление на живо в своята фейсбук страница, в което призова партиите да гласуват против искането за референдум.
„Народното събрание трябва категорично да отхвърли, дори да не разглежда подобно предложение, защото то е противоконституционно и има вече решение на Конституционния съд“, каза Борисов.
Санкционираният за корупция по глобалния закон “Магнитски” Делян Пеевски също разкритикува искането на Радев, като го определи за „несъстоятелно“.
„Заради институцията, не заради персоната с неосъществени мераци, трябва снизходително да се престорим, че не се е случило. България е неделима част от Европа и никой не може да отнеме достойното ѝ място в семейството на европейските демокрации, опитвайки се да всее раздор и противопоставяне“, се казва в изявление на лидера на „ДПС – Ново начало“, публикувано от БТА.
От друга страна ИТН, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ казаха, че ще подкрепят действията на президента чрез гласуване в парламента.
Голям брой анализатори отбелязват сходен скептицизъм
Редица анализатори, включително Иван Костов, тълкуват предложението като ход с цел електорална мобилизация и позициониране на Радев като лидер на бъдеща антиелитна платформа. Според тях референдумът не е юридически инструмент, а политически трик. Страната ни е длъжна да въведе еврото, след като изпълни конвергентните критерии. Това не е въпрос на вътрешнополитически вот, а на договорна ангажираност, вече приета чрез народно ратифициране на присъединителния договор към ЕС.
Свикването на подобен референдум би създало правна несигурност и би подкопало самото функциониране на конституционния ред. Юристите предупреждават, че това е прецедент, който може да отвори вратата към отмяна на фундаментални държавни ангажименти.
Каква е вашата реакция?
