Боряна Карпузова е една от най-популярните изпълнителки на фоклорни песни.От дете се е явявала на множество фестивали има медали от „Пирин пее” и Копривщица.Участвала е в редица и други фестивали,като „Пирин Фолк“също така тя умело балансира между работата, семейството и приятелите й. Много хора желаят да я ангажират за важни житейски събития като сватби и кръщенета.
Боряна даде интервю за „Любословие“ за новите си проекти и разказа как е посрещнала нейната 50-годишнина и 30 -години тврчески юбилей.
Ти пусна няколко нови песни, като една от тях се казва „Мило либе“. Би ли разказала нещо за тях?
Ами да, пуснах няколко нови песни, а „Мило либе“ е една много стара песен. Изпълнявана е от македонската певица Васка Илиева и е записвана и от други изпълнители.
Васка Илиева е една от любимите ми певици и в началото се опитвах да ѝ подражавам, но с времето изградих собствен стил. Много от моите верни почитатели харесват тази песен и дори на семейни тържества винаги ми я поръчват.Аз дори направих клип към нея и той пожъна голям успех.
Би ли разказала и за другите си песни – кои са те?
Да, излязоха песни още преди „Мило либе“, като едната е по-хумористична. Хората, които се занимават с народни танци, я харесват много – казва се „Мома оди за вода“.
Това е весела песен, в която се пее за мома и ерген, който иска да я подлъже, като я следи с менците за вода.
Другата песен се казва „Садила мома ядино лозе“. Тя също е популярна, пята от много изпълнители, особено в нашия регион – хората я обичат.
В началото на годината отпразнуваш своя творчески юбилей. Как премина това събитие?
Да, тази година е по-специална за мен, защото празнувах 50-ия си рожден ден, както и 30 години творческа дейност. Всичко премина прекрасно – с голямо вълнение и трепет го очаквах. Подготвях се дълго и направих равносметка на изминалите години.
Преминах през много – и радости, и трудности, и успехи, и загуби, но всеки миг ме е изградил като човека, който съм днес.
Сега се чувствам обичана и щастлива жена, заобиколена от истински и прекрасни хора, които ме вдъхновяват. Благодарна съм и на онези, които са ме наранявали, защото това ме направи по-смирена.
Как прекарваш свободното си време?
Занимавам се изцяло с музика – това е моята работа и основен доход вече 30 години.
Когато нямам ангажименти, след като детето ми тръгне на училище, правя лека тренировка. След това се събирам с приятели на кафе, водим положителни разговори и после се прибирам у дома.Аз съм домакиня, нямам помощничка – чистя и готвя сама.
На 20 км от Гоце Делчев се намира бащината ми къща – моят роден дом. Там отивам, когато искам да се усамотя. Там често ми идват идеи за песни. Когато стоя в двора, единственият ми събеседник е природата и птичките. Понякога къщата я даваме за гости и аз се грижа за това.
Работя и в заведения с оркестър, едно от тях е в Гоце Делчев. Там поздравяваме хората за рожден ден, сватби и други поводи. Избирам песен според възрастта и винаги се старая да дам специално отношение.
Имаш ли съвместни проекти с колеги – дуети или други?
Да, обмислям албум със заглавие „Боряна с приятели“, който да събере дуетните ми песни – около седем-осем.
Интересното е, че не аз избрах тези изпълнители, а те избраха мен. Дори не познавах всичките, но приех с уважение и се получиха много хубави неща.
Ако правя дуети в бъдеще, ще бъда по-критична – ще гледам да има съвпадение в тембъра и стила.
В момента работя с колега от Пиринския край – истински наш човек. Нямам дуетни песни с жени, само с мъже.
Преди време имах идея за песен с Чакърдъкова, но сега нейната дъщеря порасна и тя си има свой дуетен партньор.
Как се роди идеята за песента „Моето сърце чука“?
Това също е стара народна песен, но не е била популяризирана. Направих малка промяна – името „Георги“ не присъстваше, а аз го добавих, защото е най-често срещаното име.
Песента стана по-динамична и грабна не само фолклорната публика. Младите хора я поръчват на участията ми – викат: „Айде пак сърцето чука!“ и се хващат на голямо хоро.
Първоначално се колебаех, но я приеха много добре.
Би ли експериментирала с други жанрове – например поп или поп-фолк?
Бих направила нещо, но само с много стара песен, която да бъде модернизирана с етно елементи, както звучи по дискотеките.
Искам да има фолклорни елементи, които да докоснат и младата аудитория.
Участваш ли в турнета на македонската песен?
Където и да са ме поканили – винаги съм се отзовавала. Но това не е достатъчно – трябва да бъдеш активен и сам да търсиш възможности.
Ходя всяка седмица на сватби и големи мероприятия с по две хиляди човека. Пяла съм по пет-шест часа музика на живо.
Какво е твоето мото или запазена марка?
Винаги съм казвала: „Аз пея и с това живея“. Звучи просто, но за мен означава много.
С песента си не само изкарвам хляба, но и оцелявам. Тя ме спаси – преминах през огромна загуба, като смъртта на сестра ми на 29 години, на баща ми и на майка ми. Песента ми помогна да не се срина напълно.
Какво мислиш за младите изпълнители във фолклора?
Следя ги и силно им се възхищавам – имаме изключително талантливи деца.
Но има и такива, които искат само слава, а не влагат сърце в това, което правят. Това е обида към фолклора.
Нито песента звучи добре, нито представянето на сцената е достойно. А фолклорът е ценност – като злато, нещо, с което н
е можеш да си правиш шега.
Имаме имена като Петя Панева – истинско вдъхновение.
Какво мислиш за това, че Десислава ще издаде фолклорен албум – „България в душата ми“?
Аз съм запозната с нейното фолклорно творчество и за мен тя е шлифован диамант. Тя може да пее и поп-фолк, и фолклор.
Сигурна съм, че ще представи проекта по най-красивия начин – с визия, с тоалети, с уважение.
Но е важно да се знае, че народната песен не бива да се изпълнява подигравателно – трябва да бъде с достойнство и разбиране.
И стиловете не трябва да се бъркат – дали ще е тракийска, добруджанска или друг регионален стил, песента трябва да звучи така, както трябва.
