Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тъжният и най-свещеният ден в християнския календар. Това е денят, в който Божият Син, Исус Христос, претърпява най-големите страдания, мъки и унижения, за да изкупи греховете на човечеството.
На този ден Христос е разпнат на кръст – невинният жертван за вината на всички. Както гласи Писанието: „Изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, Той бе принесен в жертва за спасението на света.“
След разпятието, тялото на Исус е положено в каменен саркофаг в пещера, чийто вход е затворен с голям камък и поставена стража. Това е денят на тишина, съзерцание и дълбока духовна скръб.
В православните храмове на Велики петък се извършва опелото Христово. Утринната служба включва четене на дванайсетте Евангелия, които разказват за Христовите страсти – последните Му часове, страданията, предателството, осъждането и разпятието. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи – символ на духовното бодърстване и вярата в Спасителя, който страда за човешкия род.
През деня не се отслужва Света литургия – в знак на скръбта за смъртта на Христос. На вечерното богослужение се изнася плащаницата – украсено платно с извезан образ на положения в гроба Спасител. Поставя се в средата на храма върху символичен гроб, украсен с бели цветя. Така вярващите съпреживяват Христовата смърт и Неговото погребение.
Звучат песнопения, посветени на страданията Христови. Особено вълнуващ е „Плачът на Богородица“ – молитвено песнопение, което изразява болката на Божията Майка, стояща до кръста на Своя Син. Това е момент на дълбока съпричастност и съзерцание на духовната сила и безграничната любов.
Кулминацията на вечерната служба е обиколката на храма с плащаницата, която символизира погребението на Исус Христос. След това тя се полага в символичния гроб в центъра на храма, където вярващите могат да се поклонят пред нея. Това поклонение продължава до късно вечерта в събота, когато плащаницата се внася обратно в олтара – малко преди да бъде възвестено Възкресението.
Разпети петък е ден на тишина, на сълзи, на дълбока вяра и вътрешно преосмисляне. В него скръбта и надеждата съжителстват – защото смъртта на Христос не е край, а начало. Начало на спасението, на любовта, която побеждава смъртта.
Каква е вашата реакция?
