Добре дошли в златната ера на емоционалната експлоатация. Не просто съдържание, а криза с драматургия и истерия с естетика. Защото ако няма бедствие, война или глобален заговор, как ще съберем кликовете, харесванията и онзи ангажимент, който алчният алгоритъм храни с човешки страх?
Социалните мрежи вече не са арена за информация – те са театрална сцена, на която се разиграва фантазията за край на света, ден след ден, сутрин, обед и вечер.
Апокалипсисът е новият лате макиато.
И така се ражда нашето виртуално място – Café Apocalypso.
Предстои поредният епизод на „Инфлуенсъри на края на света“ – мястото, където светът свършва поне три пъти дневно, и то преди обяд.
Говорим ви с тона на новинарски ястреб в лошо настроение, нахапан от реалността и вече без никаква търпимост към нюанси, факти или добросъвестност.
Тук няма анализ – има вербални гранати, метнати в едно виртуално кафене, където тревожността вече е подправка към всяко капучино.
Всеки пост е политически стендъп без хумор, изпълнен от човек, който е чел прекалено много апокалиптични новини на гладно.
Емоционален заряд? 10/10.
Фактическа проверка? 2/10 – и то с аванс.
Но не забравяй: в края на света винаги има добър ъгъл за селфи.
Пази се. Или поне си изглади ризата, докато чакаш последния взрив.
И точно тук е проблемът – че сме превърнали тревогата в бранд. Изтощението се продава. Песимизмът има естетика. Вече не е нужно да се ангажираш с решение – достатъчно е да се оплакваш с правилната филтърна рамка и препратка към „Четвъртия райх“, „брюкселски бюрократи“ или някакво „официално неподписано споразумение, което ще ни изтрие от лицето на Земята“.
Истинската криза? Не е геополитическа. Тя е вътре в нас – в апетита ни за катастрофа, поднесена с драматичен глас и артистично изречение.
Днес ни бомбардират емоционално. Утре – нов тренд. И ако питаш инфлуенсърите на края на света, това си е просто понеделник.
Наздраве. С последната глътка надежда. Или еспресо – каквото предпочиташ.
Каква е вашата реакция?
