По всичко личи, че САЩ се движат към нова вълна на вътрешно политическа криза, основната причина за която е недостигът на финансови средства за ред икономически и социални програми.
Страната е с външен дълг от 36 трилиона дол., който продължава да расте. Социалната инфраструктура е почти напълно разрушена, а енергийната система скоро ще се окаже в ступор, защото средства за строеж на нови ядрени енергийни мощности няма.
От друга страна, САЩ са световен лидер в употребата на наркотици. По някои данни, около 100 000 души/год. губят живота си от тази зависимост, а огромни парични потоци за закупуване на наркотични субстанции се изливат в Мексико. На фона на този, а и не само на него, декор, администрацията на Тръмп е принудена да действа бързо, като се зае с повишаването на митата за вносните стоки, което ще се окаже недалновидна стратегия. Както изглежда „стрелата” е основно насочена към Китай. Президентът на САЩ констатира, че търговският дефицит между двете страни е от порядъка на 1 трилион дол., което носи загуби за САЩ в размер на 100 милиарда дол./год. Китай обаче отговори подобаващо като въведе 125 %-ни мита върху американските стоки, внасяни в страната. При това някои западни анализатори побързаха да обявят развихрянето на „търговска война” между двете страни, но, според мен, тази теза е пресилена. Да, напрежение ще има, но ставките ще бъдат редуцирани, защото Америка се сдобива с още повече врагове.
ЕС Навлиза в акутна фаза, от която няма излизане. Напрежението между страните-членки в него ще се задълбочава, а жителите му вече представляват „керван от човешка мизерия”. Изводът е ясен: ЕС върви към крах – звучен, безапелационен и окончателен.
Целият този мизансцен на световния упадък на Запада крие още един въпрос: Каква ще е съдбата на НАТО?
Поставянето му очевидно се изостря от провеждането на СВО в Украйна, но, трябва да е ясно, че СВО не е причина, а е следствие. И като такова тя е само катализатор на провала на НАТО. Погледнато глобално НАТО усилено върви по пътя на ЕС, тоест към провел и крах.
Защо смятам така?
Очевидно натрапващият се отговор е, че САЩ, като основен стълб на НАТО, влиза в етап на деконструкция на американската империя, съпроводена от цялостен залез на Запада. Това е аксиоматично ясно.
От друга страна, и това е известен факт, САЩ има най-малко 750 военни бази в 80 страни в света, в които са разположени 173 000 американски военнослужещи. Както сочат някои източници в Япония САЩ имат общо 120 бази с 53 713 военнослужещи, в Германия – 119 бази с 33 948 военнослужещи, а в Южна Корея – 73 бази с 26 414 военнослужещи, както е показано на фигура 1[i].
Основният въпрос тук е: как ще бъдат поддържани тези бази и техниката в тях?
Фигура 1. Американски военни бази в света
СВО показа наличието на онова, което наричам инфлексно поле на стратегическа нестабилност /с червен овал/.
Определям го по този начин, защото в него функцията на стабилност на американските интереси променя своята крива от водеща към губеща стратегическото преимущество сила. Доказателствата за това са налице и са повсеместни.
На фигура 1 обаче се очертава още едно поле на подобна нестабилност – това в Южна и Югоизточна Азия. Както може ясно да се види от Фигура 1, кордонът от бази около Китай е повече от очевиден. Дали посоченото поле ще се активира, или не, зависи основно от американските интереси в региона. В тази светлина, повишаването на митата за китайските стоки може да бъде възприето като „тест” спрямо Пекин. Реципрочният отговор не закъсня: Китай обяви, че налага реципрочно мито върху американския внос в страната. Очевидно, Китай не възприема САЩ твърде сериозно. За момента обемен военен сблъсък в региона е малко вероятен. Напълно възможни са целенасочени инциденти, които да провокират Китай и с това да се оцени готовността му за адекватен отговор.
Както е ясно, приоритет за САЩ сега е Украйна. Основното за САЩ сега е да покаже, че все още е активна страна в международните дела, но това ще им се отдава все по-трудно, основно поради вътрешно икономически причини, както беше посочено по-горе.
Едно обаче е очевидно, че САЩ ще гарнират супата, приготвена за Русия, с все по-малки дози стрихнин. Противоотровата за Русия е успехът на СВО и икономическото развитие на страната, както и участието й в международни икономически и политически сдружения. Отношенията между двете страни ще запазят неустойчивия си характер, но, независимо от това, ще бележат постепенен напредък. От стратегическа и военна гледна точка Москва трябва да запази водещата си позиция в областта на новите модерни въоръжения и системи, които, заедно с ядрените сили на страната, имат възпиращо въздействие. Ясно е, че това е и образ на „политиката на изтощаване” на САЩ и Запада, която е тактически и стратегически важна за Русия като бъдеща евразийска сила.
Иран е основен играч в третото поле на нестабилност, което е директно свързано с Близкия Изток и с Израел, в частност. За момента това поле не представлява глобална заплаха за нестабилността, а е само „буре с барут”, което може бързо да бъде възпламенено.
Последното поле е изцяло в обсега на САЩ. В него предстоят определени размествания, които сега едвам-едвам се провиждат на хоризонта.
Обобщено казано, светът се намира в състояние на предефиниране, съпроводено от срива и залеза на Запада, заедно с формирането на голяма евразийска зона на икономическа и военна сигурност. За момента, водещото звено в този процес е Русия, а Китай е зает с движението си към глобална икономическа сила. Страните от Южна и Югоизточна Азия търсят своя път към свободно развитие. Европейското господство потъва в диплите на времето, заедно с разпада на ЕС и НАТО. Това е най-кратката характеристика на столетието, в което живеем.
* Стрихнин – отделен е от семената на дървото Strychnos nux-vomica от химиците Пиер Пелтие и Жозеф Кавенту. Той е от групата на алкалоидите. Притежава основен характер, безцветен, с кристален строеж. Използван като пестицид, против дребни безгръбначни животни /гризачи и птици/. Поразява главно нервната система.
[i] T. Jang, Map of the Week: U.S. Military Bases around the World, https://ubiqueags.org/map-of-the-week-u-s-military-bases-around-the-world/, 2025
ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ, ПРОФ
Анализатор и автор на рубрика. Той е родеп на 1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мегапроект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американск
Каква е вашата реакция?
