Скъпи Санди,
Не знам как се пише за отсъствието на човек, който все още е толкова жив в мен. Не знам и дали времето лекува. Защото минаха четири години, а болката още тежи като в първия ден. Някои хора си отиват от този свят, но никога – от душата ти. За мен това е дядо ми. Моят Санди. Моят кръстник, мой учител, мой герой.
Не мога да опиша с думи какво значеше той за мен. Беше цяла вселена от доброта, скромност, мъдрост и тиха сила. С него се чувствах защитен. Целият свят можеше да се срутва, но ако дядо беше там, аз бях добре. Той не просто присъстваше в живота ми – той беше посоката.
Научи ме на всичко. На труд – от най-ранните ми години, когато още не разбирах защо трябва да се старая толкова. Сега разбирам – защото той вярваше в мен, много преди аз сам да го направя. Не ме насили да следвам неговия път, но ми остави нещо по-ценно – свободата да намеря своя, с честта, която той носеше във вените си.
Не търсеше признание. Не искаше нищо в замяна на добрините си. Асфалтира пътя към къщата ни сам, без фанфари. Даде на десетки хора, без да поиска обратно. И когато му откраднаха идеята, името, труда… той замълча. Защото имаше достойнство. Имаше вътрешен компас, който никога не го изостави.
Последните му дни бяха тежки. За него. За мен. И никога няма да си простя, че не успях да направя повече. Че не успях да го спася. Но знам, че дори в последния си дъх, той мислеше за мен. Не съм забравил как ме гледаше. С обич. С прошка. Със сила, дори когато вече нямаше сили.
Сега нося тази сила в себе си. Всяка крачка, всяка дума, всяко усилие е посветено и на него. Заради него. Защото съм негово продължение.
Четири години без теб, дядо… Но всъщност – с теб всеки ден. Във всяка мисъл. Във всяко решение. Във всяка усмивка и всяка сълза. Ти си в мен.
Прости ми за всичко. Обичам те така, както само внук може да обича дядо, който е дал не просто живот, а посока на живота.
Ще те помня винаги. И ще разказвам. Ще пазя историята ти. Ще я нося в сърцето си – не като бреме, а като светлина.
**Ти не си си тръгнал. Просто си станал невидим.**
**Обичам те. И ти благодаря. Завинаги.**
–
Ако искаш, мога да го направя още по-личен – например с обръщения като „Скъпи дядо“, или да добавим конкретни детайли от някой ваш спомен. Кажи само.
Каква е вашата реакция?
