В началото на Страстната седмица – на Велики понеделник, ще започне деветото мироварене в най-новата история на Българската православна църква (БПЦ). Варенето на светото миро ще се извърши в притвора на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, съобщи пресслужбата на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).
14 април – Велики понеделник
В патриаршеската катедрала ще бъде отслужена Преждеосвещена света литургия, а след нея българският патриарх Даниил ще отслужи водосвет и ще поръси със светена вода мироварните съсъди и материали, и ще влее от светената вода в мироварния казан. След това свещениците ще влеят в казана бяло гроздово вино и маслинен елей. Патриарх Даниил ще прочете Първото зачало (първия текст от напрестолното евангелие) от предвидените евангелски четива. Докато се вари мирото, свещеници ще четат светото Евангелие, както и по ред на старшинство ще разбъркват казана със съставките.
15 април – Велики вторник
След отслужването на Преждеосвещена света литургия в патриаршеската катедрала ще бъдат долети останалите количества вино и елей, и мироваренето ще продължи по установения ред до 19:00 ч., когато е началото на Последованието на Жениха. В същия ден ще бъде съставена сместа от ароматни билки, смоли и етерични масла.
16 април – Велика сряда
След отслужването на последната за църковната година Преждеосвещена света литургия в патриаршеската катедрала мироваренето ще приключи, като българският патриарх Даниил ще прибави подготвените предварително аромати: извлеци от ароматни билки, смоли и благовонни масла. В 18:00 ч. готовото вече миро ще бъде излято в специалните конкуми за съхранение.
17 април – Велики четвъртък
На 17 април – Велики четвъртък, преди началото на светата Василиева литургия предстоятелят на Българската православна църква патриарх Даниил, архиереите от Светия синод и свещенството с литийно шествие ще внесат конкумите с новото миро в светия олтар. Там конкумите ще бъдат поставени на две маси от двете страни на светия Престол. По време на Великия вход конкумите ще бъдат изнесени от светия олтар и отново внесени през Царските двери, като ще бъдат поставени до светата Трапеза и ще бъдат отворени. След това ще се пристъпи към освещаване на мирото.
В същия ден след края на светата литургия духовенството и миряните в литийно шествие ще се отправят към сградата на Светия синод. Начело на шествието ще бъдат тържествено носени алабастърът и конкумите с новоосветеното миро. Съдовете ще бъдат положени в редица пред иконостаса на синодалния параклис „Св. цар Борис – Покръстител“. Те ще бъдат поставени след това в миротеката на Светия синод за съхранение.
Мирохранителницата на БПЦ
Миротеката е специално помещение, в което се съхранява светото миро. Намира се в приземния етаж на Синодалната палата, точно под синодалния параклис, посветен на св. цар Борис – Покръстител.
Конкумите
Конкумите са специалните съдове, в които се съхраняват двадесетлитровите стъкленици със свето миро. Те са осем на брой, но тъй като при различните мироварения количеството на миро варира, не всичките осем съда се пълнят.
Историческа справка за мироваренето в БПЦ
За времето на Първото и Второто българско царство не са засвидетелствани случаи на освещаване на миро от Българската църква. През този период светото миро се получавало от Константинополската (Вселенска) патриаршия. През XIV в., когато отношенията между българския патриарх Йоаким Трети и патриарх Калист Първи се влошили, Константинополската църква преустановила изпращането на миро. Тогава Българската църква започнала да се снабдява с чудотворното благоуханно миро, изтичащо от мощите на св. Димитър Солунски и на св. Варвара.
През епохата на османското владичество гръцките владици, които управлявали българските епархии, се снабдявали със свето миро от Вселенската патриаршия. След вдигането на схизмата (22 февруари 1945 г.) по време на официалното посещение на предстоятеля на Българската църква екзарх Стефан в Цариград (между 23 октомври и 6 ноември 1945 г.) Вселенският патриарх Вениамин дарява на Българската църква десет литра свето миро в специален съд, наречен „алабастър“. През 1949 г. румънският патриарх Юстиниан изпраща в дар на БПЦ – 5,5 литра свето миро.
С вдигането на схизмата и възстановяването на автокефалията Българската православна църква възстановява своето право сама да приготвя свето миро.
Първо мироварене
На 6 април 1950 г., Велики четвъртък, автокефалната Българска православна църква за първи път от учредяването си вари и освещава свето миро за своите религиозни нужди. Значението на това събитие и интересът са огромни. Съставянето на чина на мироваренето е възложено от Светия синод на Левкийския епископ Партений, който, с кратко прекъсване, изпълнява длъжността „викарий на Софийския митрополит“ от 1945 до смъртта си през 1982 г. Той съставя чина въз основа на съществуващите мироварни чинове на Вселенската, Руската и Румънската патриаршия. Това чинопоследование е одобрено от Светия синод, утвърдено за практиката на БПЦ и се използва и до днес.
Второ мироварене
Става през 1961 г., след като през 1953 г. Светият синод на Българската православна църква свиква на 8 май църковно-народен събор, на който се възстановява патриаршеското достойнство на родната Църква и за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил.
Третото мироварене
Третото мироварене се случва през 1974 г. при първосветителството на българския патриарх Максим, който заема патриаршеския престол през 1971 г. Освещаването на мирото се извършва на Велики четвъртък – 11 април.
Четвърто мироварене
Четвъртото мироварене се извършва през 1988 г. отново от българския патриарх Максим, който тогава в съслужение с архиереите от Светия синод извършва освещаването на мирото на Велики четвъртък.
Петото мироварене
Петото мироварене в историята на БПЦ се случва през 1995 г.
Шестото мироварене
Шестото мироварене се извършва в Страстната седмица през 2002 г.
Седмото мироварене
Седмото мироварене започва на 13 април 2009 г. и е извършено от българския патриарх Максим, и от синодалните митрополити. Така в историята на БПЦ патриарх Максим е предстоятелят извършил пет мироварения.
Осмото мироварене
Осмото мироварене се случва през 2018 г. от българския патриарх Неофит. Освещаването се извършва на Велики четвъртък, 5 април.
Девето мироварене
Деветото мироварене в най-новата история на БПЦ ще бъде първото такова след избора и интронизацията на българския патриарх Даниил.
Любословие.бг припомня, че на 23 март тази година, на неделя Кръстопоклонна, българският патриарх Даниил освети съставките, които ще влязат в деветото мироварене в най-новата история на Българската православна църква (БПЦ).
Каква е вашата реакция?
