Със 164 гласа „за“, 38 – „против“ и един „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, с вносител Министерски съвет.
Със законопроекта се разширява и укрепва защитата на сигналоподателите и се постига пълно съответствие с всички изисквания на съответната европейска директива. Предвижда се изключението от защитата по закона да засяга само поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти („привилегия на правната професия“), а не както е в момента да обхваща лицата, упражняващи юридическата професия. По този начин адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, юрисконсулти, които са задължени да опазват професионална тайна, ще бъдат защитени при подаване на сигнали за нарушения на законодателство или актове на ЕС, застрашаващи или увреждащи обществения интерес.
Предлага се от разпоредбите на закона да могат да се ползват не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги.
Въвежда се алтернатива на документирането на устните сигнали, като към съществуващата възможност те да се записват във формуляр, се добавя и възможността да се архивират чрез запис на траен и позволяващ извличане носител.
Със заключителните разпоредби правят изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация, с които общинският съвет ще избира от състава на своите съветници постоянна етична комисия, която да разглежда постъпили сигнали за неетично поведение, за конфликт на интереси и за корупция на общински съветници и други сигнали за нарушения на Етичния кодекс и съответно да отчита и публикува информация за броя им и за предприетите по тях действия
Министърът на правосъдието Георги Георгиев отбеляза, че уредбата по тази материя за първи път е прецизирана до максимална степен. С други текстове се въвежда отчетност на етичните комисии в общинските съвети. Георгиев, в отговор на искане на „Възраждане“ посочи, че за миналата година са подадени 110 сигнала. Би било дълбоко невярно, изтъкна още той, някой да твърди, че до приемането на тези промени не съществуват механизми за защита.
Законопроектът на Кирил Петков (ПГ „Продължаваме промяната-Демократична България“) беше отхвърлен от мнозинството. Подкрепиха го 72 народни представители, 61 бяха против, а 68 се въздържаха. С него се предлагаше да се въведе защита за лице, получило информация за нарушение в хода на процедура по наемането му на работа, или пък съответната защита се продължава, след като е прекратено трудовото или служебното му правоотношение. С проекта на закон се предвиждаше още премахване на ограничението за образуване на производство, ако от нарушението са изминали повече от две години. Вносителите предлагаха още в седемдневен срок подателят на сигнала да получи потвърждение, че е получен и се регламентира своевременното предаване на информацията до съответните компетентни институции.
Стою Стоев от ПГ ПП-ДБ посочи, че това е петият законодателен акт по темата за последните три години и се надява НС да преодолее страховете си и да транспонира законодателството. Акцентът в законопроекта на ПП-ДБ е върху двугодишния давностен период, който е неоправдан, и се предлага да отпадне.
При дебата Николай Братованов от ПГ ГЕРБ-СДС коментира, че целта на етичните общински комисии е засилване на гражданския контрол върху общинските съветници, осигуряване на ефективен механизъм за отчетност. Според колегата му Иван Минев за първи път се обвързва местната власт със спазване на етичен кодекс.
Цвета Рангелова от „Възраждане“ подчерта, че са против да се създават нови закони, които като съдържание, дух, преповтарят вече съществуващи добри такива. Против сме сляпо да преписваме едни директиви и така да създаваме правен хаос, обясни депутатът. Тя попита колко сигнали има подадени от 2023 г. насам, когато е създаден законът, и има ли смисъл от него. Според Петър Петров няма процедура, която да гарантира, че когато някой подаде сигнал, нещо ще бъде сторено по него. За етичните комисии в общинските съвети отбеляза, че не посочен принципът, по който те ще бъдат формирани. Така, според депутата, ще бъдат прикрити корупция, интереси.
Явор Хайтов обяви, че парламентарната група „Движение, права и свободи“- ДПС ще подкрепи и двата законопроекта. Според него лицата, сигнализиращи за нередности, се нуждаят от адекватна защита срещу сплашване и други действия. За нас е много важно да не отваряме широко вратата за подаване на сигнали, особено в публичното пространство, коментира депутатът. По думите му е важно, че анонимни сигнали не се разглеждат.
Атанас Славов от ПП-ДБ смята, че е важно да има реално мнозинство за приемане на правилните за държавата законодателни разпоредби.
Каква е вашата реакция?
