Сега, незабележимо, но ясно, се очертава силуета на това, че администрацията на Тръмп скоро ще се окаже в задънена улица в преговорите си с Русия, независимо от активното й желание за скорошно прекратяване на войната в Украйна. Еуфорията, разразила се след телефонния разговор между двамата президенти, бързо отшумя, а на нейно място започнаха да се провиждат коренищата на други реалности. С една дума, Русия се оказа неотстъпчива по ред предложения, отправени от Вашингтон. На този фон режимът в Киев продължава да провокира Русия, което буди основателни съмнения в Москва, че Америка, по всяка вероятност, се опитва да играе двойна игра, основаваща се на старата стратегема на „моркова и тоягата”. Засега гледната точка на Москва, ясно артикулирана от говорителя на Кремъл, е строго показателна и лишена от излишни емоции, а именно, че Русия ще продължи да работи с американската страна преди всичко в областта на двустранните отношения. На първо приближение това означава, че съществуват ред въпроси от двустранен интерес, чието решаване трябва да послужи като прелюдия към решаването на основния въпрос за прекратяването на военните действия в Украйна. Разгледан в дълбочина обаче се натрапва идеята за това, че Русия се стреми да изгради подходящи за нея отношения със САЩ и Европа, които да й осигурят осъществяването на нейната генерална стратегия – гаранции за сигурността на страната за продължителен период от време.
Фигура 1 прави опит за априорно интерпретиране на руската стратегия в Европа.
Фигура 1. Основни компоненти на руската стратегия в Европа.
Тя може да бъде сумирана по следния начин:
- В рамките на СВО, и извън нея, да бъде формирана зона на спокойствие и лидиране в акваторията на Черно море, което да го превърне във „вътрешно” за Русия ( завземането на Одеса е от ключово значение за реализирането на посочената стратегия). В случая това би довело до подходящи констелации от събития, които биха били възпиращи за апетитите на Турция, т. е. на НАТО в региона. На България и Румъния не им остава нищо друго, освен да бъдат странични персонажи без никакво право на глас, защото са толкова независими, че от тях нищо не зависи. При това положение остава Москва да се споразумее с Анкара, относно мероприятията и дейностите на двете страни в черноморското пространство, които напълно да изключат непредвидени изненади. Още отсега може да се предположи, че двете страни ще съумеят да се договорят по всички въпроси на масата на преговорите.
- Беларус очевидно ще играе възлова роля, поради удобното си географско положение и „спиращо” въздействие върху Литва, Латвия и Естония (на Север), което допълнително се облагодетелства от общите граници с Русия (на Изток)и с Украйна ( на Юг). Каквото и да остане от Украйна е полезно южната граница на Беларус да бъде подходящо военно обезпечена. От друга страна, разполагането на определен ядрен потенциал в страната, както и на системата „ Орешник” ще позволят реализирането на две основни тактически линии. Едната – за възпиращо действие на САЩ и фактическо покриване на територията на Полша, служеща за разполагане на американските системи със среден обсег. Другата – скъсяване на времето на полет на ракетите от системата „Орешник” до цели в Европа, което да бъде сведено до 10 минути за достигане до определената от Москва цел. Новият клас междуконтинентални ракети „Осина”, които са бъдеща част от стратегическия потенциал на Русия няма да бъдат разполагани в Беларус, защото имат очевидно друго предназначение и задачи.
- Формиране на средноевропейско обединение от държави (засега само Сърбия и Унгария), на територията на които могат да бъдат разположени определени руски военни системи за изпълнението на точкови тактически задачи. На този фон изказванията на членове на ЕК изглеждат едва ли не гротескни, а опитите на Великобритания и Франция за създаване на „коалиция на желаещите”за участие във военните действия на страната на Украйна не са нищо повече от напъни за съживяването на мъртвец, без участието на Твореца. Заедно с това, оповестената идея за създаване на обединена отбранителна мощ на Европа ще претърпи пълен банкрут. С всеки изминал ден Брюксел се превръща в посмешище. Тръмп няма да се поколебае да смачка европейските плутократи с токчето на обувката си. И с право. Както ясно личи, Европа няма да се откаже от предоставянето на военна помощ за Украйна, но това няма да върне нейният изгубен персоналитет. Напротив.
В завършек, Русия разполага с всички възможности за осъществяване на по-широка по обем и съдържание европейска стратегия. Причините за това са основно две. Първата – успехът на СВО и втората – осигурен тил (Китай, Индия и Иран), което обезпечава решаването на поставената стратегическа задача.
Каква е вашата реакция?
