Още преди Освобождението редица пътешественици, които пишат за европейските части на Османската империя, отбелязват града като главен. През XVIII и особено през XIX в. обаче София запада успоредно с упадъка на самата империя. Все пак през 1835 г. Неофит Хилендарски в „Краткое политическое землеописание“ пише, че София е „первенствующий град край река Бояна“. В навечерието на Освобождението в него българите вече надвишават по брой турското население, което намалява в резултат на загуба на мъже в честите войни, намалена раждаемост и епидемии, от които турците страдат повече от българите поради верски заблуди. Има още евреи, които населяват главно центъра около днешния бул. „Дондуков“, арменци, незначителен брой гърци, перси, албанци (по книгата на Светлин Кираджиев „София, каквато е била 1878 – 1943“. С., 2001).
Българите кореняци са имали интересни прякори, част от които изброява Георги Каназирски-Верин в „София преди 50 г.“ (С., 1947 г.): Барона, Белио, Бухала, Васко Мечето, Велю Кючека, Виенската Кокона (келнер), Враджалията, Върти-мухата, Георги Жената, Геко Ткачо, Гърнето (син на Гърневица), Донко Гъската, Долдур Мано, Жабата, Златната Тенджера, Келешо Бостанджията, Манол Рунтавия, Наполеон Бонапарт, Петко кенефчията, за когото се отбелязва, че сега е полковник о.з. Сред софиянки се открояват Геврек Иванка, Данка Шурулинката, Джвъркливата Катинка, Лигавата Гица, Шекер Катина и пр.
След избирането на София за столица към града прииждат българи от цялата страна и кореняшкият елемент постепенно се размива. Ако през 1880 г. населението в столицата е 20 501 души, през 1900 г. е 67 789, а през 1926 г. – след войните и притока на бежанци, е 213 002 души.
Двамата най-дълго управлявали кметове на София преди 1944 г. са ген. Владимир Вазов, кметувал между 1926 г. и 1932 г. – при него е реорганизирана пожарната команда, разширена е електрификацията, изградени са 22 км нови трамвайни линии и т.н.
Другият е инж. Иван Иванов, който управлява София между 1934 г. и 1944 г. Работи по създаването и успешното завършване на изграждането на Рилския водопровод, проектира язовир „Бели Искър“, провежда благоустройство на Природен парк „Витоша“. По негово време е изградена централната сграда на Софийския университет, Българската народна банка, Съдебната палата и др. Строят се обществени бани, летни къпални, училища, работнически жилища и т.н. След 1944 г. е репресиран от комунистическия режим. Въпреки това тоталитарните власти му възлагат проектирането и построяването на язовир Искър.
Въпреки превратностите на историята София продължава да расте и да не старее. През 2021 г. населението й е 1 274 290 души.
Честит празник на всички днешни софиянци!
Каква е вашата реакция?
