Д-р Кристиан Кръстев е икономист и технологичен визионер, работи активно за дигиталната трансформация и автоматизация на процесите в различни области. Той е бивш министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и бивш зам.-кмет по направление “Транспорт и градска мобилност“ към Столичната община.
Неговата мисия е ускоряването на дигиталната еволюция и намиране на ефективни решения.
– Д-р Кръстев, какво е Вашето мнение за управлението на водните ресурси у нас и какво е необходимо да се направи?
– Прясната вода е един от най-критичните и бързо намаляващи ресурси на Земята. Време е да осъзнаем, че водата не е даденост, а е гарант за устойчиво бъдеще и по-добро качество на живот. Ефективното и разумно управление на този сектор глобално и локално е от изключителна важност за поддържането на живота, на екологичното равновесие и за икономическото развитие на държавата ни. Експертите у нас трябва да се обединят и да работят координирано в различни направления като оптимизация и автоматизация на водоснабдителните мрежи, използване на технологии за устойчиви водоизточници, енергийна ефективност, законодателни и обществени инициативи и много други.
– Как дигитализацията може промени или подобри процесите?
– Дигитализацията на водния цикъл е в основата на изграждането на т. нар. «интелигентни» градове по цял свят в момента чрез цифрова свързаност, мониторинг на мрежите, намаляване на загубите и използването на рециклирана вода. Представете си една прецизна система, в която пътят на всяка ценна капка вода се проследява, тя се използва повторно и не се пилее по мрежата. Огромен проблем у нас е загубата на питейна вода и разрастващото се безводие – установено е, че на места до 70 % от водата не стига до потребителите поради амортизираната водопреносна мрежа. Дигитализацията може да предвиди и предотврати дори наводнения, преди те да се появят, незабавно идентифицира течове и може да подобри цялостно устойчивото управление на водния сектор. Всички процеси могат да се ръководят от интелигентни технологии, което решава още един проблем – недостигът на кадри. Веднага мога да дам примери с едни от най-добре устроените градове в света като Амстердам, Барселона, Сингапур, Доха и други.
– Готов ли е сектора за дигитализация или първо трябва да преодолее определени предизвикателства?
– Тук ситуацията е сходна с примера за кокошката и яйцето – какво трябва да се направи първо?! Цифровата трансформация трябва да започне бързо и може да се развива паралелно с преодоляването на другите проблеми, Разбира се, голямо предизвикателство е силно амортизираната, изградена преди десетилетия, водопреносна мрежа, която без подмяна няма как да се интегрира напълно с дигиталните технологии. Старите и амортизирани тръби и съоръжения няма да позволят ефективно използване на автоматизирани системи и сензори. Това, наред със дигитализацията, изисква финансови ресурси, а повечето ВиК оператори не могат да си позволят подобни инвестиции без външно финансиране. Точно затова подчертах, че всички в сектора трябва да се обединят и да намерят ефективни решения. Току що загубихме над 1 млрд. лева по ПВУ – средства, с които щяхме да сме напреднали значително.
– Можем ли да говорим за дигитална революция?
– Нека да говорим за дигитална еволюция. Дигитализацията ще оптимизира разпределението на водата и ще подобри предсказуемата поддръжка. Наложително е да се инвестира в пилотни програми и обучение на персонала, за да можем да се възползваме от тези предимства. Нямаме избор, вече сме изостанали значително от света, а водният сектор на една държава не може да се разглежда фрагментирано – той е част от една глобална система. Не случайно говорим за кръговрат на водата. Технологии като интелигентно измерване и проследяването на производителността, дистанционното наблюдение и много други предлагат значителни предимства, но изискват внимателна оценка и тестване. Пред нас стоят редица предизвикателства като старата инфраструктура и активи, много от които са проектирани в началото на 20-ти век, високата средна възраст на работещите и все по-нарастващия глад за кадри в сектора за квалифицирана работна ръка, липсата на финанси за водния сектор, особено за модернизация на критичната инфраструктура, киберсигурността и зачестяващите кибератаки, което би застрашило обществената безопасност…списъкът е дълъг.
– Дошъл ли е моментът да се създават дигитални близнаци? Време ли е да прибегнем до помощта на изкуствен интелект, интернет на нещата, BIM технологии?
– Моментът за дигитална трансформация на водния сектор отдавна е настъпил, като в развитите страни по света дигиталните технологии са норма в управлението на водните ресурси. IoT, например, предлага усъвършенствани решения за интелигентно измерване и откриване на течове, подпомагайки устойчивото и ефективно експлоатиране на водните ресурси и мерките за опазването им чрез намаляване на загубите на вода. В това отношение има какво да се желае в България, тъй като тук внедряването на IoT се извършва със значително по-бавни темпове, но имаме огромен проблем със загубите на вода.
– Кое на този етап ви се вижда приложимо в България, откъде да започнем?
– Определено внедряването на IoT, GIS и BIM трябва да предхожда изграждането на дигитални близнаци и използването на AI. С не много големи инвестиции в IoT (на фона на инвестициите, необходими за подмяна на съществуващата инфраструктура), бихме могли да започнем системно събиране и анализиране на информация, която да подпомогне взимането на правилните решения за управление на водните ресурси и оптимизацията на капиталните и оперативни разходи.
– Мечта или реалност е тази цифрова трансформация във водния сектор у нас конкретно?
– Тук място за мечти няма, само за умни и навременни решения. Ключът е в осъзнаване на важността на правилното управление и обединяване на усилията на всички институции и организации, ангажирани с управлението на водните ресурси. Всички трябва да се фокусират върху създаването на целенасочени политики и практики за оптимизация на процесите по управление на водния сектор. Тук дигиталната трансформация ще има катализиращ ефект за постигане на успешно и устойчиво развитие.
– Какви пречки забелязвате и какво лично Вас би Ви отказало от внедряването на подобна концепция?
Няма предизвикателство, което би ме спряло да се боря за осъществяване на по-добро управление на този безценен ресурс – водата, защото това е борба за бъдещето на идните поколения, а и вече е въпрос на оцеляване. Споменах някои от многобройните проблеми: старата инфраструктура, недостатъчно финансиране на капитални инвестиции и оперативни разходи в сектора, глад за квалифициран персонал, повишени международни изисквания по отношение на опазването на околната среда и т.н.
– А какво би станало ако отложим дигитализацията или се забавим с вземането на ефективни решения конкретно във водния сектор?
– Рискуваме да попаднем в зависимости и огромни кризи. Сами виждате с какви темпове се променя климата на Земята. Топенето на ледниците, повишаване на нивото на световния океан, рязкото засушване и внезапните наводнения, индустриалното замърсяване на повърхностни и подземни водоизточници и т.н. Колкото повече отлагаме внедряването на устойчиви механизми за управление на водните ресурси, толкова по-трудна, дори невъможна ще става задачата ни. Смятам, че внедряването на дигитални технологии за управлението на водните ресурси е единствената ни възможност и трябва да започне незабавно.
