Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В една организация, ръководена от лош лидер, липсват приемственост и последователност – вместо това се наблюдава високо текучество на персонала, като служителите често биват сменяни по преценка на самия лидер.
При лошото лидерство липсват реални резултати – стратегическите планове и инициативи остават неизпълнени и сякаш никога не се реализират докрай.
Лошият лидер прилага финансов микромениджмънт – проблем, който отразява не само липсата на доверие, но и дефицит на управленски умения. Умението да управляваш ефективно ресурсите на една организация изисква както грамотност, така и отношение на добър стопанин.
Такъв лидер често поставя екипа си в неловки ситуации – никога не се знае какво ще каже на среща, пред клиент или пред медиите. Необходими са значителни усилия, за да бъде задържан в приемливи и професионални рамки, което не винаги е успешно.
Лошият лидер не успява да привлече топ таланти. Качествените и висококвалифицирани специалисти не напускат стабилна и здравословна работна среда, за да се присъединят към токсична и неефективна организация. Ето защо те избягват компании, управлявани по този начин.
Той също така не се вслушва в добри съвети. Липсва му необходимата скромност да се учи от другите и да черпи опит от техните умения. В резултат на това отхвърля разумни и конструктивни предложения.
Управлението му се характеризира с негативна динамика – сякаш нищо около него не функционира нормално. Няма пространство за развитие – нито на организацията, нито на отделните служители. Организацията изглежда сякаш няма бъдеще, а правилните решения остават неизказани и неизпълнени.
Около лошия лидер се натрупват провали и неизпълнени задачи, за които той неизменно обвинява членовете на своя екип. Той прилага т.нар. *blame culture* – култура на обвиняването, при която вината винаги се прехвърля върху другите.
Лошият лидер прави грешни назначения и не подбира адекватно хората в екипа си. Не предоставя необходимата подкрепа за ключови служители и пропуска важни възможности за развитие. Това възпрепятства изпълнението на стратегическите цели и възпряга растежа на организацията, създавайки неблагоприятна и демотивираща работна среда.
МАРИЯ ДОЙЧИНОВА
Тя е водещ експерт по комуникации и бивш комуникационен директор. Отговаряла е за разработването и изпълнението на комуникационни стратегии и връзките с медиите в компании като ЧЕЗ и Соф ийска вода. От 2023 г. изпълнява ролята на Председател на консултативния съвет на Сдружението за достъпна и качествена храна. Мария е завършила арабистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и е член на International Public Relations Association и вропейската асоциация на директорите по комуникация.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание