Песента *„Flowers“* на Майли Сайръс е не просто химн на личната независимост, а огледало на по-дълбоки социални и политически процеси. В контекста на България, Сърбия и Европа посланието ѝ може да бъде разчетено не само като лична еманципация, но и като метафора за стремежа към обществена и политическа свобода. В този смисъл, ако можем „сами да си купим цветя“, то можем ли и да се управляваме без принуда? Нуждаем ли се от правителство? Или от политици?
Правителството – ненужно зло
Традиционно правителствата се разглеждат като основополагащ елемент на всяко общество. Но дали наистина са необходими? Ако се вгледаме в историческите уроци, властта, основана на принуда, често води до репресии, войни и икономическа експлоатация.
Правителството – институцията на легитимната принуда – не е механизъм за решаване на проблеми, а инструмент за тяхното създаване. Обществата работят най-добре, когато хората са свободни да сътрудничат доброволно, без централизиран контрол, без принудителни закони, наложени от шепа „управляващи“.
В България и Сърбия гражданите от десетилетия се сблъскват с реалността на държавна бюрокрация, корупция и злоупотреба с власт. Европейският съюз, макар и представян като модел за демокрация, също създава слоеве от регулации, които често се оказват пречка за индивидуалната и икономическа свобода.
И все пак, няма услуга или стока, която хората наистина желаят и която вече да не се осигурява от доброволното сътрудничество на частни лица. В този смисъл, държавата е единствено паразит върху продуктивното общество.
Политици: неизбежни, но опасни
Ако отхвърлим правителството, остава въпросът: а политиците? Човешките общества неизбежно създават механизми за вземане на групови решения. Това е естествено – политиката, в най-широк смисъл, е просто начинът, по който хората взаимодействат, за да постигнат общи цели.
Но политиците не са просто хора, които управляват. Те са експерти в убеждаването, в размяната на услуги, в манипулациите и в прокарването на лични интереси под маската на „обществено благо“. Във всеки офис, във всяка група, има такива хора – те са навсякъде.
Те не могат да бъдат премахнати, но могат да бъдат спрени от това да получат *правото на принуда*. Най-голямата грешка в историята на човечеството е даването на власт на тези, които искат да я упражняват. Въвеждането на легитимна принуда, чрез правителство, неизбежно води до потисничество, войни и страдание.
Свободата като единствена реална алтернатива
„Мога сама да си купя цветя…Това не е просто текст от песен – това е философия. Тя може да бъде прочетена като призив за икономическа самостоятелност, за еманципация на обществата от властовите структури, за отказ от съществуващите йерархии на насилие и корупция.
България и Сърбия, както и цяла Европа, са изправени пред избор: дали да продължат да разчитат на политически елити и държавни механизми, или да възприемат нов модел – такъв, в който хората решават сами, без принуда, без бюрокрация, без паразитираща власт.
Ако историята ни е научила на нещо, то е, че най-опасното нещо, което можем да направим, е да дадем на някого власт над нас.
Погледнете назад. Вижте жертвите на войни, диктатури и кризи, създадени от политици, които са държали в ръцете си *легитимната принуда* на държавата.
А сега погледнете напред.
И решете: ще си купите ли сами цветя? Или ще чакате някой да ви ги даде… на цената на свободата ви?
Каква е вашата реакция?
