Това каза проф. Лъчезар Радев по повод изнесените данни на Европейския съвет, които говорят за това, че след започването на руската специална военна операция (СВО), страните от ЕС са подпомогнали военно Украйна с парични средства в размер на 48.5 млрд. евро, от които 6.1 млрд. евро – от Европейски фонд на мира и 42.4 млрд. евро – от членовете на Съюза.
Според него, паралелно с това, Европа заделя още 67. 3 млрд. евро за финансова, икономическа и хуманитарна подкрепа, както и още 17 млн. евро – за поддържане на емигриралите от страната хора в рамките на ЕС. Така, общата сума на помощта за Украйна се равнява на 134.1 млрд. евро.
Почти съизмерима е и американската военна помощ. Въпреки колосалното парично донорство и участието на чуждестранни инструктори и наемници, както и използването на американската спътникова информационна система, Украйна губи войната. Идва денят, в който много от нещата ще станат ясни и ще бъдат доста нелицеприятни за повечето актьори в некадърната пиеса.
ЕС продължава да губи почва под краката си, което е съпроводено не само от некачествени външно политически инициативи, но от задаващи се крупни финансови скандали, в които ще бъде замесена почти цялата политическа върхушка на Съюза. На този фон ще се разрази буря от негодувание, придружена от все по-настойчиви изблици за напускането на ЕС. Първи в този ешелон ще бъдат големите европейски държави – Германия, Франция, Италия и Испания.
Това обаче не изключва вълната на негодуванието да залее и по-малките държави-членки в ЕС. Изводът, който се налага е: Европа усилено навлиза в политическа акутна фаза, пълната на кристализация на която може да доведе до разпада на ЕС. Ефектът на „падащото домино” ще завърне на историческата сцена националната държава с нейните изконни права и отговорности. Именно това е и задачата на световната трансформация, която протича сега.
В унисон с посочената тенденция, земетръсни размествания ще последват и в НАТО. Много рано е да се говори за неговото цялостно срутване, въпреки че контурите на този процес се очертават с все по-плътни линии. Ако САЩ възприемат идеята да престанат да поддържат финансово и военно Европа, то процесът на разпад ще стане необратим. В тази връзка, доколкото кризата в Европа се задълбочава, това аксиоматично означава, че тя няма да може да отделя повече средства за отбрана и от там ще катализира допълнително процеса на разпадане на НАТО. САЩ ще направят всичко възможно да запазят военното си присъствие във възлови точки на света, но успехът им няма да бъде повсеместен. Финансовите сътресения, липсата на средства и ширещата се социална немара задълбочават този процес. Ясно е, че администрацията на Тръмп наследява една разбита Америка, наподобяваща кървящи язви. При това положение се оказва предвидливо на масата да се хвърли „международната карта”, стартираща външно политическите инициативи на новата администрация. Подобна стъпка не следва да заглуши вътрешните американски проблеми, а показва решимост за действие и спазване на предизборните ангажименти. В този ред на случване, проведеният преди седмица телефонен разговор на Тръмп с Путин отваря поредната страница в американско-руските отношения. И двете страни са на мнение, че среща на най-високо ниво е необходима. Очевидно, подготовката ще бъде трудна, защото цялостният процес по срещата се състои от „балетни” стъпки, прегръдки, удари и наддавания.
За Русия ключовите моменти са два:
Единият, който е стратегически важен и свръх приоритетен, е въпросът за нейната сигурност. При това с реални гаранции и дългосрочна визия, който включва цял спектър от въпроси, засягащи структурата и действията на САЩ и НАТО в Европа.
Другият е прекратяване на военните действия в Украйна, който включва неприемането на страната в НАТО, видовете въоръжения и числения състав на армията й. В крайна сметка, каквото и да остане от Украйна, след приключването на СВО, нейната територия е разглеждана от Русия като „буферна зона или „санитарен кордон” между нея и Европа. Ясно е, че Москва няма да бъде склонна на никакви отстъпки. Напротив. Разговорите ще вървят по подобие на тези за Голанските възвишения през 70-те години на 20 век. Естествено, Русия разполага с изграден план по горните два въпроса, а очакванията й са свързани с вижданията и решенията на САЩ, с техните фактически действия по тяхното ефективно решаване. Ясно е, че Русия има стратегическо превъзходство, което неминуемо ще използва, за да „вдигне мизата” максимално и да може да извлече необходимите й придобивки. Има много неща, които тя няма да забрави, през годините на отношения с американците, особено тези след 2004 г. Именно тогава Бил Клинтън взе решение за разширяване на НАТО, независимо от уверенията, дадени на Москва от Джеймс Бейкър, че НАТО няма да се разширява на Изток, години преди това.
Съвършено ясно е, че очертаващ елемент за успеха на преговорите е фактът, че Америка може да отстъпи и какво може да даде Русия. Според анализатори, Русия не може да отстъпва повече и не трябва. Времето и историческия шанс са на нейна страна. Политическото ръководство на страната ясно разбира феноменологията на този шанс и в никакъв случай няма да си позволи да го пропилее. Обратното означава, че страната ще навлезе в „сферата на мрака”, в продължителен вътрешно-държавен разпад, което означава нейното фактическо заличаване като глобална сила. И още нещо, което не се вижда и не се отчита от анализаторите, а именно
Русия е в благодатна позиция да реализира идеята за силна Евразия и да стане неин център на симетрия
Това означава, че тя ще формулира целите, задачите и насоките за развитие на тази огромна географска площ. Тук от особена важност е укрепването на връзките на страната с държавите от Южна, Югоизточна и Източна Азия, извън икономическите отношения. Това е тънка игра, за която Москва е вече готова. Подобен поздход е императивно важен за израстването и утвърждаването на Евразия.
В контекста на ставащото в Европа разкъсването на Украйна от нейните съседи е малко вероятно, колкото и някой анализи да се придържат към противоположната гледна точка. САЩ не бива да подтикват своите сателити към това, защото би се стигнало до отварянето на нова рана в Европа. Тактически погледнато, разкъсването на Украйна е добра стъпка, но с краткосрочен геополитически хоризонт. Стратегически погледнато обаче, тя би означавала провал. И без това настоящата американска администрация не се ползва с европейската любов и подкрепа, но Европа е толкова безпомощна, слаба и вяла, че това не трогва Вашингтон ни най-малко, но му дава време и посоки за маневриране.
На фона на мощната геополитическа архитектоника на разместване и прегрупиране на играчите, мълчанието на българските институции, относно мястото на България в един бъдещ свят, е оглушително, което е, меко казано, обезпокоително. То издава структурни ментални липси, липса на интуиция и познания за света въобще.
България свикна да мълчи, да я няма
Това предполага инициирането на спешни реанимационни мерки. Ето защо предлагам организирането и провеждането на балканска среща на лидерите под егидата на Румен Радев с работно заглавие:
„Балканите пред съвременните геополитически реалности”.
Организирането на подобно мероприятие не е проста задача. Ако човек иска да реализира каквото и да е негово желание ще намери и време, и пътища, и начини. Онзи, който не иска, ще си търси оправдания.
И друго – Президентът трябва да излезе от сянката на политическото блато. Това е от стратегическа полезност и за него, и за държавата.
Но, да видим.
Позовавания
- Европейски съвет, „Военна подкрепа на ЕС за Украйна”, 2025, https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/military-support-ukraine/.
- Европейски съвет, „Солидарност на ЕС с Украйна”, 2025, https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/eu-solidarity-ukraine/
ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ, ПРОФ
Анализатор и автор на рубрика. Той е роден на 1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мега проект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американско издание
Каква е вашата реакция?
