В съвременната политическа среда на България отново се наблюдава опасното преплитане между партийни и държавни функции. Това явление, характерно не само за БСП, но и за ГЕРБ, ДПС – ДПС и ИТН, създава предпоставки за властова непрозрачност, липса на отчетност и политическа нестабилност. Последните години показаха, че тези партии упражняват силно влияние върху държавните институции, което води до концентрация на власт и затруднява демократичния контрол.
Проблемът с отговорността в управлението
Демократичната система изисква ясно разграничение между партията и държавата, но у нас този баланс отново се разклаща. Въпреки че БСП има дълга традиция на вътрешни конфликти при заемане на властта, подобна тенденция се наблюдава и при ГЕРБ, ДПС и ИТН. Няколкократното управление на ГЕРБ демонстрира как партийната структура може да се слее с държавната администрация, като назначенията в ключови институции често се определяха по партиен признак, без реална прозрачност и конкурсни процедури. ДПС ДПС от своя страна, продължава да бъде обвинявана в задкулисно управление, най-вече чрез неформалното влияние на Ахмед Доган.
ИТН, която се представяше като алтернатива на статуквото, също попадна в капана на партизацията, като много назначения в държавните институции бяха продиктувани от лична лоялност, а не от професионални качества. Коалиционното управление в България продължава да бъде неефективно поради липсата на подробно коалиционно споразумение, което ясно да разграничава ангажиментите и отговорностите на всяка от партиите.
Сливането на партийни и държавни функции – рецидив от миналото
Съчетаването на партийни и държавни функции от водещи фигури в БСП, ГЕРБ, ДПС- ДПС и ИТН е проблем, който се повтаря във всяко управление. Това се случва въпреки многократните призиви за избягване на този модел. Тенденцията към „двойна лоялност“ продължава да бъде пречка за ефективното управление, като на различни управленски нива все още съществува разбирането, че партийният пост гарантира по-стабилна държавна кариера.
По време на управлението на ГЕРБ неведнъж се наблюдаваше концентрация на власт в определени лица, като лидерът на партията Бойко Борисов съчетаваше ролята на премиер и партиен председател, без сериозни вътрешнопартийни предизвикателства. Същото важи и за БСП, където лидерите, включително и бившият лидер на левицата Корнелия Нинова, използваха влиянието си в партията за засилване на позициите си в държавното управление. ДПС-ДПС традиционно запазва модел на задкулисно управление, като според анализатори именно Ахмед Доган продължава да дърпа ключови политически и икономически лостове в страната.
Има ли бъдеще вътрешнопартийната самокритика?
Вътрешнопартийната критика е ключова за функционирането на демократичните партии, но в България тя често се потиска или интерпретира като заплаха за стабилността на управлението. Близкият пример с британската Лейбъристка партия, където вътрешната опозиция успя да наложи значителни корекции в политиките на Тони Блеър, е доказателство, че демократичните партии могат и трябва да поемат отговорност за своите грешки.
В България обаче, критиките към управлението обикновено се посрещат с обвинения в дестабилизиране, вместо с желание за конструктивен диалог. БСП, която вече два пъти е губила властта поради вътрешнопартийни разцепления, изглежда по-скоро склонна да поддържа фасадна стабилност, отколкото да се реформира отвътре. Подобен модел се забелязва и при ГЕРБ, където вътрешните критики рядко водят до реални промени в управлението на партията. ИТН показа, че липсата на демократични процеси в партията води до сериозни вътрешни конфликти и загуба на доверие сред избирателите.
Поуки за бъдещето
Ако партиите в България искат да се утвърдят като стабилни и демократични формации, те трябва да възприемат вътрешнопартийната критика като механизъм за самокорекция, а не като заплаха. Разделението между партия и държава трябва да бъде ясно дефинирано, а управлението трябва да се основава на прозрачни принципи и отчетност. В противен случай политическият живот ще остане в плен на нездравословни зависимости, които задушават демокрацията и блокират реформите. В контекста на предстоящите избори, избирателите трябва да се замислят кои партии наистина предлагат промяна и кои просто възпроизвеждат порочни практики.
Каква е вашата реакция?
