Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Тази седмица д-р Николай Цонков придоби академичната длъжност „професор“ в УНСС. Да го поздравим и да използваме възможността да обсъдим с него ключови въпроси за бъдещето на образованието в България.
„За да оцелее България, трябва да се заложи на високо качество на образованието и науката, категоричен е проф. Цонков. Според него именно образованието и науката са ключът към високи доходи, социално-икономическо развитие и стабилност на държавата.
Основни акценти от позицията му:
1. Образованието като приоритет:
Образованието е сложна и консервативна система, в която грешките и експериментите се плащат скъпо. Според проф. Цонков, проблемите на системата през последните 30 години са довели до спад в качеството на подготовката, което се отразява негативно на развитието на държавата.
2. Дългосрочни реформи:
Решенията в образователната система трябва да бъдат обмислени и устойчиви, с акцент върху дългосрочни цели за развитие, включително по-добро взаимодействие между образование, наука и бизнес.
3. Три стълба на образованието:
– Смисъл: Образованието трябва да бъде основа за всяко развитие – на личности, организации и държавата.
– Ползи: То трябва да е полезно за всички системи и за развитието на икономиката.
– Бъдеще: Образованието трябва да гарантира устойчиво развитие на нацията.
4. Необходимост от системно мислене:
„Държавата трябва да се върне в образователната система с активна роля за регулиране и контрол на организационните и управленските процеси,“ подчертава професорът. Той отбелязва, че акредитацията и вътрешният контрол на качеството трябва да бъдат реформирани, за да се постигне по-висока ефективност.
5. Ролята на висшето образование:
Висшето образование има потенциал да генерира икономически растеж чрез иновации и научна дейност. Но, за да се случи това, е необходимо преосмисляне на финансирането, по-добро сътрудничество между университетите и преминаване към интердисциплинарни и хибридни програми.
„Образованието трябва да се разглежда като фундамент на развитието. Ако го няма, няма нищо над него, заключава проф. Николай Цонков, призовавайки за обединение около дългосрочни национални приоритети.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание