В културната сфера, където сърцето и отдадеността трябва да водят пътя, понякога се случват събития, които хвърлят сянка върху истинските ценности на тези институции. Историята на Теодора Абрашева в Държавния куклен театър в Видин е ярък пример за това как несправедливостта може да помрачи усилията на талантливи професионалисти и да постави под въпрос етиката в културния сектор.
Когато Абрашева поема поста заместник-директор на театъра, тя не само демонстрира професионализъм, но и излага амбициозна визия за бъдещето на институцията. Създадената от нея програма за 2025 година включваше планове за обновление на театралната сграда, привличане на утвърдени режисьори и актьори и изграждане на млад и динамичен екип. Целта бе възраждането на театъра като културен център, който да вдъхновява и събира местната общност.
Обаче, когато надеждите за положителна промяна бяха на върха си, настъпи неочакван обрат. Вместо да получи признание за усилията си, Абрашева бе уволнена от поста си в началото на годината. Това решение не само лишава театъра от продължението на започнатата работа, но и поставя под съмнение етичността на ръководството. Актът на освобождаване на Абрашева изглежда като лична амбиция на директора, стремящ се да приписва заслугите за успехите на театъра на себе си, вместо да бъде резултат от реално управленско решение.
Тази несправедливост оставя сериозни последици за театралната общност. Младите актьори, привлечени от амбициозната визия на Абрашева, се оказват разочаровани и обезкуражени, а самата ситуация принуждава някои членове на екипа да напуснат театъра. Сред тях е и авторът на този текст, който споделя, че решението му да напусне е подтикнато от моралното възмущение и несъгласие с начините на управление на институцията.
Това събитие поставя важни въпроси пред културния сектор: Какво място има справедливостта в културните институции? Как можем да защитим хората, които работят с отдаденост и усилия за развитието на тези институции, от несправедливи решения и действия? И, най-важното, дали този инцидент ще послужи като урок или ще остане като поредния пример за злоупотреба с власт?
Културните институции, като театъра, трябва да бъдат символи на обединение, сътрудничество и признание за труда на всеки участник. Историята на Теодора Абрашева напомня, че успехът на една институция не може да бъде изграден върху несправедливост и липса на уважение. Културата се нуждае не само от талантливи хора, но и от ръководители, които да ги подкрепят и вдъхновяват.
Надеждата е, че този случай няма да бъде забравен, а ще послужи за катализатор на промяна в културния сектор, като напомняне, че културата заслужава справедливост, а хората, които й се посвещават, заслужават уважение.
