Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Ромската култура е известна със своето разнообразие и енергия, а обичаите и празниците на ромите представляват важна част от тяхната идентичност и начин на живот. Един от най-значимите и тържествени празници за ромите е Василица, известен още като Банго Васил. Този празник отбелязва ромската Нова година и носи със себе си дълбоки символики и ритуали, които съчетават древни традиции и влияния от християнството.
Произход и значение на празника
Празникът на 14 януари, наречен Василица или Банго Васил, е уникален в своята същност и съчетава различни митологични и исторически елементи. Легендите за произхода му се различават в зависимост от етническата група и местните вярвания, но общото помежду им е спасението на ромите от опасности и бедствия, което се празнува с песни, танци и ритуали.
Според една от популярните легенди, ромите намерили в гората къпини и започнали да ги ядат. Те се оцапали така, че Дяволът решил да ги унищожи, вярвайки, че ще станат по-лоши от него. Подмамил ги да преминат по мост, който започнал да се руши, заплашвайки да ги погълне. В този момент се явил Банго Васил (или Куцията Васил), който с молитва към Бога възстановил мостa и спасил ромите от гибел. Според други версии Банго Васил бил реална историческа личност – овчар, който спасил ромски деца от удавяне.
В допълнение към тази легенда, друга версия разказва, че Дяволът решил да удави ромите в морето, но Свети Василий изпратил ято диви гъски, които спасили давещите се, като ги отнесли на брега. Заради това ромите почитат името на Свети Василий, който станал символ на спасението и благословията. Други легенди свързват празника с Божието милосърдие и със спасението на ромски деца от двама светии – Свети Василий и Свети Георги.
Василица – Празникът на ромската Нова година
Василица, както и Банго Васил, се празнува в рамките на три дни – от 13 до 15 януари. Най-важният ден е 14 януари, когато се отбелязва самата Нова година. Въпреки че празникът има своите корени в християнския свят, обичаите на ромите са изпълнени със специфични ритуали и символика, които датират още от древни времена.
Ритуали и обичаи
В нощта на 13 срещу 14 януари, която съответства на Бъдни вечер в християнския календар, ромите се събират в домовете си и се подготвят за празника. Къщата трябва да бъде заключена, а никой не може да излиза на улицата. Ритуалът започва с подготовката на трапезата, на която задължително трябва да има хвъркато животно – например варена или печена кокошка, петел или гъска, с ориз. Тези ястия символизират спасението на ромите от смъртта и са признак на ново начало и благополучие.
Ритуалите включват и други ястия, приготвени с много символика. Най-възрастната жена в семейството приготвя традиционни ястия като баница или пита, както и сарми с дрянови пъпки за късмет. Птицата, която символизира Св. Василий, се пълни с добри пожелания за здраве, благополучие и щастие на семейството. В някои домове при пълненето на птицата, жената мълчаливо казва: „Със здраве, с булки, със зетьове, с внуци и с честит живот вкъщи.“ Това е момент на очакване и надежда за бъдещето.
След приготвянето на храната, най-възрастната жена прекадява трапезата с молитва за здраве, щастие и просперитет. Младите членове на семейството целуват ръката на старейшините и искат прошка и благословия. Първата хапка от храната не се яде веднага, а се завива в кърпа и се поставя под възглавницата, като така се вярва, че тя ще разкрие късмета на дома през следващата година.
Ритуалът за сурвакане и Банго Васил
В полунощ, с настъпването на новата година, вратите на дома се отварят за гости. Традицията повелява децата да сурвакат възрастните за здраве и късмет. За тях това е специален момент, при който те получават бонбони, пари и други подаръци. В някои райони на страната децата обикалят не само членовете на семейството, но и всички съседни къщи, като сурвакат за здраве и благополучие на всички.
В някои къщи се събира специална фигура, наречена Банго Васил. Това обикновено е човек от семейството, който се облича в старо, износено облекло, за да не го разпознаят децата. Банго Васил идва до вратата на дома, но отказва да влезе, докато не му бъде направен мост от банкноти, по който той да премине. След като премине по моста, той влиза в дома, като символизира благословението и новото начало. Веднага след това започва веселието – разлива се ракия и започва танц и музика.
Танци и музика
Няма празник за ромите без музика и танци. Музиката на оркестъра е неизменна част от празненствата, като свирнята може да продължи без прекъсване, дори и през целия ден и нощ. Танците, сред които кючекът заема централно място, са важен елемент от празника. Момичетата играят основната роля в танците, облечени в ярки, лъскави дрехи, обсипани с пайети и монети. Танците са експресивни и динамични, изразяващи радостта и енергията на ромската общност.
Традицията и съвременността
На третия ден от празника, наречен „крива баница“, се приготвя специална баница с форма на спирала (вита), за да се почете Куцията Васил и да се осигури здраве и благополучие за всички членове на семейството, както и за животните. В някои домове се практикува и гадание за предстоящата година, като първият човек, който прекрачи прага, се смята за предвестник на това каква ще бъде тя.
Празникът Василица е от огромно значение за ромската общност, като обичаите се спазват с голямо внимание и уважение, независимо от социалния статус на семейството. Ромите, независимо дали са бедни или по-заможни, се стараят да подготвят достатъчно храна и да дарят на сурвакарите, както и да спазват ритуалите, свързани с празника. Това е време за събиране на семейството, за отдаване на почит на традициите и за укрепване на връзките между поколенията.
Василица, празникът на ромската Нова година, е празник на новото начало, на надеждата и на сплотеността в семейството и общността. Традициите и ритуалите, свързани с него, са дълбоко вкоренени в ромската култура и същевременно показват как различните народи и етноси могат да се обогатяват взаимно чрез спазването на общи човешки ценности. Празникът е не само времето за радост и веселие, но и за размисъл за бъдещето и укрепване на семейството и общността.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание