Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
На тържествена церемония в Аулата на Софийския университет (СУ) “Св. Климент Охридски“, проф. Роберт Шльогл ще бъде удостоен днес с почетното звание “доктор хонорис кауза“ на висшето училище. Президентът на Фондация “Александър фон Хумболт“ ще получи отличието за своите изключителни научни постижения в областта на хетерогенния анализ и преобразуването на химическа енергия, за приноса на фондацията за развитието на учените в България, както и за сътрудничеството на Софийския университет с научни институции в Германия, съобщиха от висшето училище.
Събитието ще се състои от 11:00 часа. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по химия и фармация (ФХФ) на СУ.
Проф. Роберт Шльогл ще произнесе академично слово на тема: “Твърди катализатори: как работят“ (Solid Catalyst: How They Work).
Роберт Шльогл завършва химия и защитава докторантура в Университета “Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. Като постдокторант специализира във водещи научни групи в Кеймбридж и Базел. През 1989 г. се хабилитира в Института “Фриц Хабер“ в Берлин с дисертация на тема: “Структура на индустриални катализатори за синтез на амоняк“ под ръководството на Нобеловия лауреат проф. Ертл. Следващите пет години е редовен професор по неорганична химия във Франкфуртския университет. През 1994 г. е назначен за директор на един от най-престижните научни центрове в Европа Института “Фриц Хабер“ на Обществото “Макс Планк“ в Берлин, който ръководи до 2023 г. Той е инициатор и директор-основател на новия “Макс Планк“ Институт за преобразуване на химическа енергия. От началото на 2023 г. проф. Шльогл е президент на Фондация “Александър фон Хумболт“.
Научната работа на проф. Шльогл се фокусира основно върху изследването на хетерогенни катализатори с цел комбиниране на фундаментални научни познания с техническа приложимост, както и върху разработването на материали за съхранение на енергия, оптимизирани на наноразмерно ниво. В синхрон с предизвикателствата на времето той работи върху енергийните системи на бъдещето и сложните предизвикателства на енергийния преход в търсене на решения за ефективно преобразуване на химическа енергия, отбелязват от СУ.
Работата му обединява всички съвременни научни методи и етапи на научното изследване – от идеята до моделирането и практическото приложение на основата на познаването на химическите основи на процесите. Той е един от водещите учени в света в областта на хетерогенния анализ и преобразуването на химическа енергия.
Проф. Шльогл е член и вицепрезидент на Академия “Леополдина“, член на Берлин-Бранденбургската академия на науките, почетен професор на Техническия университет и на Хумболтовия университет в Берлин, Университета Дуисбург-Есен и Рурския университет в Бохум, почетен доктор на университетите в Месина и Дармщат. Автор е на повече от 1000 публикации, изнесъл е повече от 450 лекции по покана, и е регистриран изобретател на повече от 20 патентни семейства. Участва в консултативни съвети на национално и международно ниво.
Значим е приносът на Фондация “Александър фон Хумболт“ за развитието на съвременната наука в България. През различни периоди над 400 български учени са били стипендианти и това е дало силен тласък на научното им развитие след завръщането им в България. Голяма част от тези учени в различни области на науката са работили и работят в Софийския университет, създали са нови научни групи, навлезли са в нови за страната ни научни области. Фондацията поддържа тесни контакти с предишните си стипендианти и през последните години активно подкрепя развитието и дейностите им с подпомагане организирането на научни форуми, Хумболтови колегиуми, съвместни изследователски проекти в Германия, стипендии при завръщане в България.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание