Любящите словото и ЛЮБОСЛОВИЕ,
в навечерието на 2025 година
Обръщаме глава назад и сякаш скришно поглеждаме към преживените дни. Отминалото време – учудващо, с щадяща грациозност ни връхлита. И в този миг усещаме, как страстно сме запазили спомени за любовта, докато гневът, останал е единствено в контур. Там също някъде тревожно оттичат и кадри на войни. И бебета проплакват. За майка, за кувьоз, за бъдеще в радост. Копнежът за държавност, стаено, също си стои. Немалко ярки спомени напомнят за личните победи и за среща с приятели, в кафене, с ароматно кафе. Не равносмятаме сега, не правим равносметка. По-скоро галопираме през поля, които сякаш само преди миг сме прекосили. И всичко е слова. Зад тях се крие мисъл и самите чувства напират у всеки, като цвете в пролетта.
Словата – архаични и модерни, представят ни света около нас. Обичащи ги, ще ги търсим. Търсим ли ги, винаги ще ги обичаме.
Сло̀вото – хуманен, трябва може би да се превърне в пристан, за бъдещите дни. Дума, чиито смисъл, като нестинари, грижовно да заобиколим. Защото, жарта за хората е отредена. Непредвидима – изпепеляваща, неукротима, дори с възможности и пламъци да създаде. За изкуствения интелект, какво!? Възможности за огън е единствено неговата страст. И слава Богу.
Този свят за хората е отреден. Човечни, милосърдни, състрадателни, добри и отзивчиви. Дори понякога, заради уроците живот – да бъдат зли или преднамерено добри, в общение те склонни са и римски пътища, един към друг, да си проправят.
Да пазим хумаността. Да бдим срещу антихуманизацията. Да бъдем хора и да общуваме добронамерено помежду си. Едва тогава здравето, късметът и обичта ще съпътстват дните ни.
Читателите на ЛЮБОСЛОВИЕ имат вярата за това. С любов и слово вдъхваме тази вяра и на останалите.
Екатерина Станчева – автор в Любословие.БГ
Каква е вашата реакция?
