На 22 декември православната църква почита паметта на Света Великомъченица Анастасия – една от най-обичаните християнски светии, известна още като Анастасия Фармаколитрия (Лечителка). На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Анастасия, Анастас, Ася, Наташа, Сия, Сийка и техните производни.
Родена през III век в Рим, Анастасия израства в семейство, което съчетава две различни култури – баща ѝ е езичник, а майка ѝ – ревностна християнка. Майката на Анастасия и нейният учител Хрисогон възпитават младото момиче в християнските ценности, които тя следва през целия си живот.
След смъртта на майка си, младата Анастасия е омъжена против волята си за богат езичник. Независимо от обстоятелствата, тя остава вярна на убежденията си, използвайки наследството си, за да помага на страдащи християни и затворници. Нейната отдаденост на вярата ѝ коства живота – тя е изгорена на клада около 290 г. заради християнските си убеждения.
В българските народни представи Света Анастасия често се свързва с мистични сили и предпазване от болести и злини. В някои части на Родопите тя е известна като „Чьорна“ или „Нашташа“ – символ на смъртта. Вярва се, че ако в домакинство не се почете празникът, това може да доведе до нещастие.
На този ден жените не трябва да вършат домакинска работа като пране, предене или тъкане, за да предпазят семейството си от нещастия. Особено майките внимават да спазват тази забрана, вярвайки, че тя пази децата от болести и злини.
Името Анастасия произлиза от гръцкото „анастасис“, което означава „възкресение“. Светицата олицетворява надеждата за ново начало, милосърдието и духовното възраждане.
Каква е вашата реакция?
