Напусна ни Стоян Танев, който бе стожерът и сърцето на българското водно спасяване. Чудото, както го наричаха и в приятелски и официални среди, е обучил 1500 лайвгарда за 60 години стаж. Спасените от него са поне стотина.
Опелото на Танев ще бъде в черквата на Централни софийски гробища на 18 декември (сряда) в 12:00 ч.
BGswim.com и Асоциацията на българските плувци изказват искрените и дълбоки съболезнования към роднините, близките и приятелите на Стоян Танев!!!
Спомняме си за невероятната му личност с обширен портрет, публикуван преди десетилетие в списание „Плуване&Водна топка“.
В разгара на лятната ваканция през 1970 година морето край Мичурин (сега Царево) е притихнало. До самия бряг се къпят 60 деца от лагера на Благоевски район в София, когато внезапно шамандурите и лодка до тях се надигат притеснително високо.
Опитното око на спасителя Стоян Танев-Чудото, който е обектов ръководител на лагера, разпознава мълниеносно задаващата се опасност. Секунди по-късно приливната вълна завлича на 2 метра дълбочина и 60-те деца. През това време Танев мобилизира с колегата си Симеон Симеонов учителите в спасителната акция. Включват се и курортисти от Чехословакия.
„Такъв ужас не съм изпитвал през целия си живот. Започнахме да вадим децата едно по едно. В това масово давене извадихме невредими абсолютно всички ученици. Този случай ми показа, че морето не трябва никога да бъде подценявано. Когато изглежда най-спокойно и примамливо може да ти докара беля”, разказва Чудото. А такива той има много стотици в 60-годишния си стаж на воден спасител.
Твърди, че не помни бройката на спасените от него, но със сигурност са над стотина. По двама-трима на сезон..
Той и Мирчо Карагьозов стават обществени сътрудници в обособения отдел „Планинско и водно спасяване“. По-късно Танев е назначен за щатен служител, отговарящ за дейността в София. През 1969-а, година преди драмата, разказана в началото, като обектов ръководител Мичурин той организира първия в страната „Клуб на спасителя”.
Неговата идея за разширяване на превенцията на водния травматизъм и в българските училища, лансирана в конкретно предложение през 1971–1972 г., намира добър прием. Танев изработва програма и препоръка до катедра „Водни спортове“ и ректората на ВИФ да се въведе обучение на студентите по водно спасяване по програмите на БЧК за децата и учениците чрез бъдещите учители по физкултура.
За тази цел – по време на отпуските си от ЦК на БЧК – той е поканен и утвърден като хоноруван преподавател по водно спасяване в НСА в лятната учебна морска база в Равда, където по-късно, с решение на Академичния съвет, водното спасяване става задължителен учебен предмет за всички студенти в НСА, а обучението се осъществява от преподавателите от катедра „Водни спортове“.
Танев участва в пет световни първенства с националните отбори по водно спасяване като треньор и водач на българската делегация в тях, както и в редица международни конференции и симпозиуми в много европейски страни.
В своята дългогодишна кариера – като служител на БЧК и един от основателите на водното спасяване в България – Стоян Танев има над 100 научни публикации в областта на водното спасяване при участия в конференции, форуми, медийни изяви.
–––
Каква е вашата реакция?
