Днес отдаваме почит на света Ана, посочвана като майка на Дева Мария. Празникът е известен още като Зимна света Ана или Анино зачатие и се свързва с увеличаването на деня, който според поверията, започва да расте с едно просено зърно на ден. Предците ни са смятали, че на този ден се ражда нещо ново и идва нова светлина. Нощта преди празника е определяна като най-дългата от годината.
Отбелязването на паметта на света Ана в християнския свят има широко разпространение през VI век, когато в Константинопол е построена първата църква, носеща нейното име. Светицата е смятана за покровителка на майчинството, на семейството, на брака, на бременните жени и вдовиците.
Тъй като празникът се отбелязва в периода на коледните пости, на трапезата не трябва да присъстват храни от животински произход. Основно място заемат баницата със зеле, варените жито и царевица, празът с ориз и маслини. Житото и царевицата са особено задължителни, за да бъде плодородна идната година и посевите да пораснат здрави. Ако се раздадат, успехите ще бъдат още по-големи.
Празникът на света Ана е началото на още два предстоящи, с които се обедниява – свети Спиридон – на 12 декември, и свети Данаиил, отбелязващ се на 17 декември. Трите дни са свързани с празнуването на женското начало и започването на новия годишен цикъл, заради което обредите са насочени основно към берекета и плодородието.
