Близо 90 процента от българските шофьори смятат, че държавата използва камерите за скорост, за да пълни хазната, а не да въвежда ред по пътищата. Катаджиите непрекъснато купуват устройства на триноги, които да залагат на места „хранилки“, за да отчитат печалби в милиони лева годишно. Униформени и цивилни печалбари непрекъснато ни разправят по телевизора, че полагат огромни усилия, ама тежките катастрофи от началото на тази година са над 200 повече от 2023 г. И о, чудо – убитите са с над 60 по-малко, а ранените само със 7 по-малко от миналата година. Как стават тези магии, питаме инж. Богдан Милчев – и като бивш шеф на КАТ-София, и като настоящ шеф на Института за пътна безопасност.
– Инж. Милчев, миналата седмица Институтът за пътна безопасност представи допитване, според което 86 % от шофьорите смятат, че държавата само гони печалби от камерите на КАТ. Защо, според вас, се получи този резултат?
– Изобщо причината да направим такова проучване се дължи на факта, че за последната година държавата е събрала над 100 милиона лева от глоби не само от камерите, а въобще от всички контролни дейности, свързани със Закона за движение по пътищата. Нашето допитване категорично доказва, че шофьорите смятат камерите за едни капани, които не допринасят за тяхната сигурност. Ние сме свидетели как камерите продължават да бъдат скривани, или слагани на места, където абсолютно никога не се случват пътно транспортни произшествия (ПТП), но там има някакво безсмислено ограничение на скоростта, което масово се нарушава и се глобяват масово хора, без те да са създали опасност за себе си или другите участници в движението. В последните години се сменяха много и различни вътрешни министри и някои от тях заявяваха, че камерите ще бъдат слагани само на места, където има концентрация от произшествия, но това така и не се случи. И не е случайно, че в очите на шофьорите държавата в лицето на пътна полиция се явява като търговска фирма, чиято единствена цел е да спечели повече пари, а не даде сигурност по пътищата…
– И няма сила, която да накара КАТ да слага камерите на „отсечки на смъртта“, те непрекъснато да седят там и всеки, който мине да знае: „Внимание! Тук има ограничение на скоростта и денонощно снимат камери“. Без значение дали ги слагат на двуноги, триноги или четироноги, но шофьорът трябва да знае, че го снимат и да кара по-бавно…
– Да, да. Провокирате ме да издам неща, които ще се случват в дните непосредствено след изборите. Нашето проучване, освен за камерите и за глобите, стига и по-далече и е свързано с най-опасните области в Северна България, в които вероятността да настъпи тежко ПТП е най-голяма. Това са областите Русе, Монтана, Ловеч и Варна, където от години имаме най-много загинали и ранени при катастрофи спрямо дължината на пътната мрежа. Тази част на страната е и по-слабо икономически развита. За да не каже някой, че се намесваме в политиката, след 27 октомври от Института планираме да оповестим, че над 30 процента от обезопасителните системи по пътищата – така наречените мантинели, са модифицирани. Това означава, че са поставени така, че не могат да издържат на удар и не могат да предотвратят тежки последствия за водача и пътниците в автомобила, напуснал пътното платно. Ние констатираме голям процент неправилно поставени мантинели, което пряко застрашава живота на хората не само в тези 4 области, а и в цялата. В същото време нашите данни са, че 90 % от всички обществени поръчки, свързани с мантинелите, се печелят от една и съща фирма. И ще стигна по-далеч – политически лица са замесени в управлението на тази фирма. Но и веднага ви моля да не ме питате за повече подробности – всичко това ще бъде оповестено след изборите. Проблемът с пътя и по-точно това, че пътят ни убива, продължава да стои на първите места в дневния ред на Института, въпреки че в последните две и повече години се прави опит фокусът да бъде изместен върху шофьорите, в смисъл – шофьорите са виновни, те ни убиват… Само ние продължаваме да твърдим, че трябва да се обърне тенденцията – да, шофьорите допускат грешки и няма да престанат да допускат грешки, но е работа на държавните институции да правят така, че от грешките да не загиват хора. С други думи да свалим отговорността от шофьора и да я насочим към доставчика на транспортната система – държавата с нейната армия от политици, чиновници и полицаи.
– Да, де – това го знае всяко дете, защото МВР го повтаря денем и нощем – за 98 на сто от катастрофите са виновни шофьорите…
– Разбирам иронията ви, но искам да кажа, че непрекъснато се опитват да поставят акцента върху алкохола и наркотиците. И че категорично мерките, които предприеха с конфискуване на автомобили на пияни и дрогирани шофьори, не дават резултат. Това показва статистиката. Разбира се, ние можем да четем статистиката както ни е угодно, но ето данните на МВР – от началото на тази година са хванали над 3000 души с алкохол и наркотици. Знаете, че съм работил в пътна полиция и от личен опит мога да ви кажа – МВР може да хване толкова водачи с алкохол и наркотици, колкото то реши, тоест – колкото е то активно. Могат да хванат 4000, могат да хванат и 2000 в един и същи период. Но този факт показва само, че всеки ден хиляди шофьори по пътищата на България управляват под въздействие на алкохол и наркотици. Колко от тях МВР ще хване – това е избор на самото МВР. Данните са още по-красноречиви, когато видим и че смъртните случаи при катастрофи с алкохол и наркотици както през 2023 г., така и от началото на 2024 г. са съответно 7 и 5, но дори да стигнат и до 10 до края на годината, няма как да забележим някакви особени постижения в тази насока. И по-назад в годините да се върнем, ще видим, че от алкохол и наркотици продължават за загиват между 5 и 10 човека годишно, което почти винаги е около 1 – 1,5% от всички загинали в съответната година. Тези мерки са силно популистки, въздействието от тях върху водачите, беше изключително кратко. Нека всеки от вашите читатели сам прецени – МВР е хванало над 3000 с алкохол и наркотици от началото на тази година и всеки от тях потенциално е можел да убие по един човек, а загиналите реално са 5. Да – наистина, ние в България имаме тежък проблем с алкохола, а вече и с наркотиците, но пътят да го решаваме не е само да вървим с наказания и конфискации. Дори да ги разстрелваме шофьорите, които карат с алкохол и наркотици, проблемът ще остане сериозен. Още през 2000 г. в Швеция се усещат, а след това и в повечето страни от ЕС, че ако ние само наказваме шофьорите, това спира да дава резултат. Според мен – това е мое лично мнение, около 30 % от цялото ни общество страда от зависимости, най-масовата от които е алкохолът, а след него са и наркотиците. Това с наказания и конфискации не може да бъде променено, а са необходими други действия за преодоляване и лечение на подобни зависимости.
– И нека тук да кажем, че от началото на тази година, докато има 5 загинали от катастрофи заради алкохол и наркотици, загинали са 8 души, сред които и деца, при над 400 катастрофи с тротинетки. Не трябва ли държавата да конфискува и тротинетките на нарушителите?
– Съгласен съм. Колкото по-бързо бъдат забранени индивидуалните електрически превозни средства, така наречените тротинетки, толкова по-малко пострадали и убити наши деца. Този извод е не само български, а и европейски, защото такива забрани вече са въведени в столици като Мадрид, Париж и Осло и в много други големи градове. Забраните се налагат, защото е невъзможно тротинетките да бъдат контролирани. Дори в такива големи страни като Испания и Франция, общинските и полицейските власти нямат ресурс да наложат спазване на правилата от тези участници в движението. Същото е и в България – има изисквания по закон, но никой не може да следи технически дали тротинетката е настроена да се движи със скорост до 25 км/ч. Никой не знае кой я кара – виждате дете, което се качило, но никой не проверява то на 14 години ли е, или под тази възраст, виждате тийнейджър на тротинетка без каска, но не знаете навършил ли е той 18 години или не е. Никой и не знае къде ги карат – виждате някой да се движи по Южната дъга на Околовръстното, където е ограничението на скоростта е до 80 км/ч, което изключва тротинетки, за които разрешението е само за пътища с ограничение до 50 км/ч. Виждате друг с тротинетка на средата на платното между колоните от автомобили, вместо да кара в най-дясната част на платното. Виждате да карат по улица, встрани до която има изградена велоалея, но оня с тротинетката предпочита да е сред трафика. Българинът няма мотокултура, а в градовете почти напълно липсват мрежи от велоалеи, кара се безразборно по тротоари и в пешеходни зони. Хората в Европа се видяха в чудо от тротинетките и ще видите, че там ще ги забранят, докато ние продължаваме да броим пострадалите деца.
– Смятате ли, че скоро камерите на тол системата, които са към АПИ, ще започнат да ни засичат за средна скорост?
– Държавните институции се провалиха в няколко направления, отнасящи се до пътната безопасност. Говорихме вече за алкохола и наркотиците и хвалбите на управниците, че вече било много различно, защото конфискували автомобили. А то си е провал. Другото направление са тол камерите. През 2019 г. лично заведох председателя на създадената тогава Държавна агенция за безопасност на движението при председателя на Българския институт по стандартизация, за да може още през същата 2019 г. да стартира процедурата за сертифициране на и тези камери да засичат за средна скорост. Тогава ни беше обяснено, че този процес ще трае между 3 и 6 месеца. Сега сме 2024 г. и вече ни уверяват, че щял да приключи до края на годината. Ами аз пък казвам, че това няма да се случи. И ви напомням, че миналата година държавни чиновници прогнозираха сертифицирането на тол камерите да стане в края на 2023 г., после до март 2024 г. Ето ви поредния нагледен пример за управленска немощ.
– А как ще коментирате статистиката на МВР, че тежките катастрофи с убити и ранени са с 220 повече спрямо миналата година, а загиналите са с над 60 по-малко и ранените само със 7 повече спрямо същия период на 2023 г.?
– И аз се питам защо оглушително гузно мълчат държавните институции, при положение, че имаме нечувано за последните 10 години намаление на загиналите при катастрофи и не дават някакво обяснение.
– Е, отвреме-навреме се похвалва някой вътрешен министър или полицейски началник…
– Добре, но да сте чули какъв е анализът им за това намаляване, което в пъти по-голямо, отколкото по време на първите месеци от пандемията през 2020 г., когато движението беше намалено със 70%. Тези над 60 човека по-малко загинали, без да има анонс през 2023 г., че са взети тези и тези мерки и се очаква такова намаление на загиналите, говори за няколко неща. Първо, че е налице нестабилна транспортна система в България, в която могат да се намаляват или увеличават жертвите независимо от мерките, които се предприемат от страна на държавата. Второ – голяма е вероятността да има статистическа манипулация в данните, които се събират и обработват в МВР. Аз самият мога да свидетелствам за това, че когато върху МВР се упражнява обществен натиск, че не си гледа работата, много умело ръководни полицейски служители могат да манипулират статистиката във всички посоки, в които си пожелаят, включително и за пострадалите при катастрофи. Свидетели сме как всяка година отчетите на МВР показват успехи и в борбата с престъпността, и в пътната безопасност. С такива намаления, ако върнем отчетите към 2014 г. насам, вече трябваше за 10 години да имаме нулеви нива и на престъпления, и на загинали при катастрофи. Ами я си представете – 28 са Областните дирекции на МВР в страната и ако всяка от тях скрие за 8-9 месеца от статистиката минимум по двама загинали, или не ги докладва навреме, ето ви близо 60 убити по малко при ПТП през този период. Не казвам, че го правят, но няма как иначе да си обясним, че катастрофите се увеличават, а загиналите намаляват и ранените са пак толкова, колкото миналата година. Това е безсмислица, тези числа винаги вървят заедно, ако не са манипулирани.
– Смятате ли, че е крайно време МВР да бъде задължено да води регистър на всяка една тежка катастрофа – те са към 7000 годишно. Ама в този регистър да пише кога е станала, на кой път или улица, кой е убит, кой е ранен, за колко време е дошла линейката, каква лекарска помощ е получил и какво е състоянието му 30 дни след инцидента. Какви са автомобилите, участвали в ПТП-то като модели и марки, на колко години си, дали са със зимни гуми през лятото, или с летни гуми през зимата. Последно – този регистър да е публичен!
– Ние с вас го говорим това от много години, но никой политик или управляващ не ни обръща внимание. То и сега е ясно – за 2023 г. България пак е на първо място в ЕС по корупция и няма как да не е на последно място по пътна безопасност – с най-много загинали на 1 милион от населението. Корупцията и пътната безопасност са обратно пропорционални величини – когато едната е огромна, другата става нищожно малка. Специално ние от Института ще настояваме да има такъв публичен регистър по области, за да може нашата, а защо не и всички други неправителствени организации, журналисти, кметове, общински съветници да получат ясна картина къде са проблемните точки. Например ние имаме изключително висок риск от ПТП по пътя за транзитно преминаване на тежкотоварни автомобили от Русе до Маказа. Там не се предприемат никакви действия от страна на държавата. Затова заедно с кмета на Русе на 23 октомври от Института организираме международен форум, на който да се разгледат проблемите за безопасността в този смъртоносен участък, преминаващ напряко през страната.
Нашият гост
Инж. Богдан Милчев е роден през 1971 г. в София. Завършил е Минно-геоложкия институт. Работи в МВР от 1995 до 2014 г. в структурите на Пътна и Охранителна полиция. От 2011 до 2013 г. ръководи отдел “Пътна полиция” в СДВР, наричан още КАТ-София. През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема “Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия”. В края на 2017 г. участва в учредяването на Института за пътна безопасност, а от 2019 г. е председател на Управителния съвет на тази неправителствена организация.
Каква е вашата реакция?
