15 септември, неделя
За прочитане: Евреи 12:1-3
Христос заради предстоящата Нему радост издържа
кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия
престол. Евреи 12:2
Кръстната смърт на Христос несъмнено беше ужасна, позор-
на, унизителна, мъчителна. Каквото и да кажем за Неговите мъки,
все ще е слабо. Но това не беше край на Неговия живот, а само
един тежък и суров етап. Преминал през него, Той възкръсна и
седна отдясно на Божия престол.
Всеки си е мислил поне веднъж в живота си за своята смърт,
дори и най-жизнерадостните. Неверието ни учи да си представя-
ме този ден като окончателен край на всичко, след който няма
нищо и ние потъваме в забрава. Немалко хора не могат да по-
несат тежестите, мъките, болестите и нещастията и решават да
сложат точка на своето съществуване, мислейки, че един такъв
финал ще ги избави от всичко. И не си дават сметка, че това не
е никаква точка и никакъв финал, а после има продължение,
и то следва най-същественото. Съвременното общество със
своята практичност е стигнало до идеята за безболезнената
смърт, която слага край на страданията. Това вече е узаконено
в някои страни. То говори за малодушие пред лицето на болката,
за липса на мъжество да я приемеш с мисълта, че тя има смисъл.
Вярващите не се боят от болести или смърт, защото знаят, че това
не е край на съществуването им и че то не може да обезсмисли
всичко сторено до този момент. Приели са уверението на своя
Господ, че Той е близо до тях и ще ги преведе през тази долина
на мрачната сянка. Нека не се влияем от страха на безбожния
свят от смъртта и от страданията. Той се интересува само как
да се наслади на повече удоволствия на плътта. А ние се инте-
ресуваме как да живеем в хармония с нашия Спасител, как да
минем през всичко, било то приятно или болезнено, с вярата,
че отвъд ни очаква живот и радост. Земният ни път не свършва
на гробищата, а в небесната слава на нашия Отец, Който ни е
призовал не за забвение и преходност, а за вечно и радостно
общение с Него.
МОЛИТВА: Милостиви Боже, нека ставаме все по-зрели духовно, за да
приемаме суровите истини за временността ни на тая земя и за вечния
живот. Дай ни упование в Твоята вярност, която ни благославя дори в
изпитанията и превръща всичко в полза за нас.
ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ:
Добрият край на живота прави всичко добро.
Каква е вашата реакция?
