На изборите за Европейски парламент през юни крайнодесните политически партии се представиха по-добре от всякога. Два крайнодесни съюза вече са третата и четвъртата по големина група в парламента, изпреварвайки центристката група Renew Europe. Във Франция Националния сбор (RN) на Марин льо Пен се очерта като най-голямата партия до момента в европейските социологически проучвания, което накара френския президент Еманюел Макрон да разпусне Националното събрание на страната си и да свика предсрочни избори. RN не спечели абсолютно мнозинство в тези гласувания, но за първи път стана най-голямата отделна партия в националния законодателен орган.
Тези неотдавнашни изборни успехи на крайната десница във Франция – както и успехите в Германия, Италия, Холандия и другаде в Европа – предизвикаха не малко ужас. Успехите на крайната десница през последните няколко години принудиха много центристки привърженици на Европейския съюз да се събудят за възможността крайнодесните да превземат ЕС, нещо, което дълго време се смяташе за концептуална и практическа невъзможност. От гледна точка на тези разтревожени центристи, национализмът на крайната десница представлява основна заплаха за проекта за европейска интеграция. Те виждат крайната десница като вид извънземна сила, която по своята същност е противоположна на ЕС – тя е „антиевропейска“
Подобно мислене обаче се основава на фундаментално неразбиране както на крайната десница, така и на ЕС. Всъщност крайната десница и ЕС са много по-съвместими, отколкото мнозина биха искали да вярват. Пламенният „цивилизант“ на крайната десница, който си представя Европа като бял християнски блок, не се противопоставя по същество на привидно либералния проект за европейска интеграция, а по-скоро винаги е бил част от него. Всъщност, тъй като либерални политици като Макрон все повече говорят за Европа в цивилизационен план, визиите на „проевропейския“ десен център и евроскептичната крайна десница се сближават
Ако крайната десница стане още по-мощна в ЕС, отколкото е, блокът няма да се разпадне автоматично, както мнозина си представят. По-скоро вероятно ще продължи по-надолу по пътя, по който вече върви – това, което нарекох „цивилизационен обрат“ в европейския проект. Мисленето по бинарен начин за либерален ЕС, обсаден от нелиберална крайна десница, екстернализира проблема на крайната десница, замъглявайки по-ясното разбиране за това как ЕС може да се развие в бъдеще
ЦИВИЛИЗАЦИЯТА И НЕЙНОТО НЕДОВОЛСТВО
В Европа крайната десница отдавна се разбира предимно – дори изключително – като националистическа. За мнозина, които вярват в европейския проект, всъщност този национализъм е точно това, което не е наред с крайната десница. Но този аргумент опростява мисленето на крайната десница. Освен че е националистическа, тя е и цивилизационна – тоест, тя се стреми да говори не само от името на дадена страна срещу Европа, но и от името на Европа срещу останалия свят. По-специално, той говори от името на европейска цивилизация, която вижда като застрашена от небелите имигранти, за които смята, че заместват местното население на Европа
Веднага след изборите за Европейски парламент унгарският премиер Виктор Орбан създаде нова група в парламента, наречена Патриоти на Европа, име, което перфектно улавя това напрежение между национализма и цивилизационизма във въображението на крайната десница. Членовете на крайната десница се смятат за националисти и европейци. Те не се противопоставят автоматично на идеята за европейско единство. Те са склонни да бъдат скептични към по-нататъшната интеграция и предпочитат това, което наричат Европа на суверенни държави, но това не е позиция, която е крайна или изключителна за тях. В крайна сметка това беше и визията на френския президент Шарл дьо Гол.
В допълнение към опростяването на крайната десница чрез фокусиране изключително върху нейния национализъм, мнозина идеализираха ЕС като космополитен проект, подобно на начина, по който някои американци идеализират Съединените щати и следователно мислят за бившия президент Доналд Тръмп като за „неамериканец“. Много хора в Европа си въобразяват, че когато изберат да се мислят за европейци, а не за французи, германци и т.н., те всъщност казват, че са граждани на света. Британският премиер Тереза Мей окарикатури ЕС като космополитен проект, когато, защитавайки Brexit през 2016 г., тя заяви: „Ако вярвате, че сте гражданин на света, вие сте гражданин на нищото“.
Ще може ли ЕС да преживее възхода на крайната десница
От Ханс Кундани10 септември 2024 г, предаде Мария Дойчинова
Каква е вашата реакция?
