АТАНАС КАЛЧЕВ, кмет на Кричим: Кметът на Кричим Атанас Калчев възложи изготвянето на анализ на системата за сметосъбиране и сметоизвозване в общината, който да послужи като отправна точка за обсъждане на варианти за прилагане на новия модел за определяне на такса смет. . Приетата през април от кабинета „Денков“ наредба предвижда от 1 януари 2025 година налогът да се изчислява при прилагане на принципа „замърсителят плаща“.
Г-н Калчев, до какво ще доведе новият модел за определяне на такса битови отпадъци?
До коренна промяна в начина на изчисляване на таксата. Към настоящият момент стойността й се определя въз основа на данъчната оценка на имотите. С прилагане на новите разпоредби това става невъзможно и трябва да се избере един от трите варианта, посочени в Наредбата. Първият е въз основа на индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост. Вторият е съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране, а третият вариант е въз основа брой ползватели на услугата в имота..
За услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общината се взема предвид брой ползватели или разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.
Как биха работили тези варианти в градове като Пловдив или Кричим?
От извършения анализ става ясно, че към момента липсват данни за индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост.
За прилагането на тази основа е необходимо да се оборудва сметосъбиращата техника с допълнителни скъпоструващи мерителни устройства. Кофите следва да бъдат снабдени с датчици, идентифициращи имота, да се закупи и управлява софтуер, който да събира информация за индивидуално измереното количество отпадък за всеки имот, както и да бъдат назначени допълнително служители, които да администрират новата система.
Това изисква значителни инвестиции в технология, машини и съоръжения, които не са по силите на общинския бюджет. Наред с това обслужването на новите технологии ще оскъпи значително услугата по сметосъбиране и не на последно място този подход е приложим при еднофамилните сгради, но при многофамилните не може да се измери какво количество отпадъци генерира всяко отделно домакинство и реално няма да се спази принципът „замърсителят плаща“. Поставянето на чипове на контейнерите също не е удачно, тъй като води след себе си редица проблеми. В действителност това е най-справедливият, но и най-скъп и труден за реализация вариант.
Използването на втората основа – определяне на количество битови отпадъци, съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове и честотата за тяхното транспортиране на този етап е невъзможно, тъй като разходите на общината се калкулират въз основа на теглото на отпадъците, т.е. за килограм, а съдовете са оразмерени в зависимост от обема си, т.е. в литри. Поради това, за да се определи стойността на разходите за единица съд, е необходимо да се извърши експертна оценка за определяне на плътността на отпадъците, което да позволи превръщането на литрите в килограми.
Към момента Община Кричим е възложила изготвянето на морфологичен анализ, въз основа на който ще се определи въпросната плътност. Това изследване обаче се провежда в рамките на 12 месеца, тъй като се правят проби и се изследват данните за всеки от четирите годишни сезона поотделно. Така че официални данни ще имаме едва през втората половина на 2025 година.
При третия вариант според броя ползватели в имота, се пораждат редица въпроси, на които нито Законът за местните данъци и такси, нито Наредбата дават отговор. Основният проблем е как ще бъдат определяни ползвателите, което, на практика, е почти невъзможно. За гражданите може да се определи на база настоящ адрес, но при юридическите лица не е възможно обективно да бъде установено колко са ползвателите в магазин, цех, офис, заведение, хотел или др. подобни имоти, в които се извършва търговска или производствена дейност или се предоставят различни услуги. Въпреки това на този етап е единствената, която реално може да се опитаме да приложим на практика.
Как мислите, до какво може да доведе въвеждането на тези разпоредби на този етап?
Всички тези неясноти правят рисково въвеждането на новите разпоредби, които могат да бъдат обжалвани и в съда, а колкото и да е странно, законът не предвижда как ще се определи такса смет, в случай че някое заинтересовано лице реши да обжалва определените от общинските съвети основи. Единствената основа, която може да бъде обективно определена, е площта на имотите и разгънатата застроена площ на сградите, но тя е приложима единствено за дейностите по поддържане на чистотата в обществените пространства. Друг проблем, който се откроява при анализа на данните, е фактът, че при сега действащата методика за изчисляване на такса битови отпадъци на база данъчната оценка на имотите в Кричим значителна част от разходите се плаща от фирмите, които притежават имоти на територията на общината. И при въвеждането на новия начин на определяне на таксата тези разходи ще ги има, защото без тях услугата не може да бъде предоставена качествено и в пълнота, т.е. някой ще трябва да плаща за тези разходи.
С въвеждането на която и да е от новите основи, таксата за юридическите лица ще намалее, а за гражданите ще се увеличи неколкократно. Това увеличение, от своя страна, ще доведе до по-ниска събираемост, което ще изправи пред сериозен финансов риск Община’:а.
Как принципът „замърсителят плаща“ може да заработи успешно?
Наложително е да се отлоя|си въвеждането на тези промени, така че общините да успеят да набавят необходимите им данни, въз основа на които да бъдат разработени модели. Те да бъдат финансово остойностени, така че всяка една от общините да има възможност съобразно собствените си специфики и особености да избере възможно най-оптималния и икономически и финансово изгоден както за данъкоплатците, така и за самата община вариант, чрез което наистина да бъдат създадени | устойчиви модели за сметосъбиране и сметоизвозване.
Също така е необходим^ да бъдат извършени пролени в действащата нормативна уредба, които да позволят на общините да реализират своите политики за| разделно събиране на отпадъците при източника на образуването им, както и да осъществяват ефективен контрол върху дейността на фиржите, ангажирани с разделното събиране на отпадъци от опаковки, тъй като към настоящия момент контролът е изцяло на държавата, която, меко казано, не е особено заинтересована да го осъществява.
От години се говори за въвеждането на принципа „замърсителят плаща“, но той бе отлаган няколко пъти. Защо се случваше това?
В годините назад се правиха много работни групи със задача именно разработването на методика, прилагането на която да доведе до въвеждането на принципа „замърсителят плаща“. Причините за липсата на конкретен резултат от тези инициативи са комплексни: от една страна, в тези групи биваха включвани предимно експерти теоретици и много малко практици, по никакъв начин не се коментираше финансовата обезпеченост на предварителните подготвителни дейности, от които всъщност зависи реалното въвеждане на принципа и без които това си остава в сферата на добрите намерения, и разбира се, още много други.
Със съжаление отбелязвам, че по традиция ние, българите, обичаме да пишем и създаваме документи и програми, които са нереалистични за изпълнение, какъвто е случаят и с Наредбата. Като обобщение мога да кажа, че с лекота държавата прехвърли „горещия картоф“ на общините, тъй като самата тя не може да предложи конкретни варианти, съобразно спецификата на общините, а може би това произтича и от липсата на национална политика по отношение на управлението на отпадъците, и че всеки проблем се решава на парче. За да избегне държавата наказателната процедура, се отърва от проблема, като вмени всяка община да се „спасява“ самостоятелно, без обаче да разчита на адекватно национално законодателство за целта и финансова обезпеченост.
Каква е вашата реакция?
