Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Хилядолетия след възникването на тази древна практика, от 2015 година нататък, тя ще си има специален ден, посветен на нейната същност, значимост и важен принос за общото благосъстояние на човечеството. Странно, нали? Слушайки колко са здравословни за тялото, духа и ума, йога заниманията, сякаш ги превърнахме повече в модно течение, а те са си цяла Вселена – със собствени закони, правила, но и лично преживяване, духовен растеж и сякаш най-близо до максимата „Здрав дух в здраво тяло“
Идеята да се чества ден на йогата, всъщност съвсем не е комерсиална и Слава Богу. Просто дава ясна заявка колко важна, нужна и ценена е йогата и колко светът в днешния си облик има крещяща нужда да се завърне към духовната си основа, всеки човек да скрепи връзките между дух, душа и тяло.
Знаем, че родината на йогата е Индия и точно там не отдавна беше създадено Министерство за популяризиране на йога и аюрведа, което, разбира се, си има и свой министър. Интерес буди последвалото го решение на Европейския парламент и ООН да удостоят йогата със своя дата, а именно 21-ви Юни. Учредяването на дни, посветени на конкретни важни събития, проблеми и въпроси, всъщност цели главно да привлече публичното внимание към дадена важна кауза, да остави смислено послание към широката общественост и да отдаде нужната почит.
В случая се подчертават многоаспектните ползи от тази така древна практика – ползи, както за физическото, така и за психическото здраве на отделния индивид и на цялото човечество като част от единното колективно съзнание.
Ето няколко по-интересни моменти в историята на тази древна практика:
Йогата в своя зародиш и развитие е предшествана от ведите – духовни текстове, писани преди хиляди години. Поверията говорят, че те са божествено писание, а фактите, че са поставили основите на някои от най-ранните йога-учения за хармония и баланс.
Терминът „йога“ датира от 4-ти век преди Христа като техника за пречистване на ума и тялото, контролиране на емоциите и постигане на духовно блаженство и просветление. За чакри и медитация се говори в по-късен етап.
Три са основните йога-направления: карма-йога („философия за безкористно действие“), бхакти-йога („вяра в божественото начало“) и джняна-йога („отдаване на духовното развитие по трудния път на сливане с реалността“).
Около 2-ри век е сътворен сборник с афоризми „Йога Сутра“, който излага общите идеи на тази практика. Интересно в него е, че се говори за разделение между физическо и духовно, за да може да се пречисти душата, за разлика от съвременните текстове, които проповядват единство и сливане между дух и материя.
Йогата се разпространява на Стария континент едва през 19 век., където срещайки се със материализма, изменя фокуса си и тук нашумява предимно като система от упражнения.
Йогата все пак си остава предимно духовна практика с метафизичен характер.
С приемането на идеята за Международен ден на йогата, се очаква ежегодно сформиране на безплатни семинари, лекции, практики на открито и закрито, традиционни ритуали по посрещане на Слънцето, на лятното слънцестоене – на всеки 21-ви Юни.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание