Изискванията за официално одобрение на нови съставки като хранителни добавки в САЩ са създадени през 50-те години на XX век, когато Конгресът проявява нарастваща загриженост относно безопасността на стотици нови, промишлено произведени химикали, които трансформират начина, по който американците отглеждат, пакетират, обработват и транспортират храната. Опасенията от кумулативния ефект на вредните хранителни добавки водят до поправката за хранителните добавки от 1958г., която изглежда така, сякаш ще даде възможност на Агенцията за безопасност на храните и лекарствата истински да регулира хранителните добавки и да изисква обширни тестове, за да се гарантира, че те са безопасни. Но изменението позволява изключение от термина „хранителна добавка“. Някои вещества могат да се считат за „общоприети за безопасни„- обозначение, което позволява на производителите на хранителни добавки да заобикалят дългия процес за оценка на безопасността от страна на Агенцията за безопасност на храните и лекарствата, когато техните продукти се добавят към преработени храни. Какво точно означава това? Ако съответната компания не иска да предоставя качествени данни, може доброволно да кандидатства за придобиване на статут „общоприети за безопасни„, да изпрати на Агенцията за безопасност на храните и лекарствата някои данни (по избор) и да се надява контролният орган да изпрати обратно писмо, в което казва, че няма последващи въпроси. Само че и тази псевдорегулация се оказва пречка за печалбите на хранителната индустрия и компаниите производители решават да създадат свои собствени решения за безопасност чрез поправка в закона. През 2016г. тяхната поправка, известна като „самоопределение“ става законна. Това е един от най-брутално наглите закони, който са приемани някога в САЩ. Той игнорира напълно здравето на хората и е създаден единствено в интерес на хранителната индустрия.
Какво всъщност представлява този закон? Ако компанията, която ще печели пари от дадена съставка, не е съгласна с опасенията на Агенцията за контрол на храните и лекарствата (ако въобще имате такива, при мижавия контрол, който се осъществява), тогава тя може да оттегли заявлението към Агенцията и така или иначе да постави добавката в храната. С други думи казано, ако контролната агенция открие какъвто и да е проблем с хранителната добавка, който не се харесва на компанията производител, тя спокойно може да каже на регулаторния орган „да си гледа работата“ и да определи собствената си добавка като безопасна, независимо дали тя е такава или не. Чиста работа! Производителите на изкуствени хранителни добавки могат да си правят каквото си решат, без каквито и да е ограничения, и всичко ще е законно.
Не е известно колко добавки са самоопределени като „общоприети за безопасни„, тъй като компаниите, които правят това, не са длъжни да уведомяват Агенцията за контрол на храните и лекарствата. От 2000г. насам е имало само 10 заявления до Агенцията за пълно одобрение за ново вещество. Оттогава обаче за използване в храните са добавени 766 нови хранителни химикала, което означава че останалите 756 (или 98,7%) са били самоопределени като безопасни от компаниите, които ги произвеждат.
Подобни законодателни решения са апотеоз на човешката алчност, наглост и глупост. В конкретния случай може би щеше да има по-голяма регулация, ако изобщо не съществуваше законодателство, което да се занимава с този проблем.
Отделно е проблемът с изкуствените овкусители и ароматизатори. Асоциацията на производителите на аромати и екстракти (FEMA) в САЩ е търговска организация с около 120 компании членки, която има собствен процес за определяне на даден продукт като „общоприет за безопасен“ и този процес е независим от Агенцията за безопасност на храните и лекарствата. Компаниите просто подават заявление за издаване на сертификат „общоприет за безопасен“ до експертната група на организацията и по този начин асоциацията е определила повече от 2600 ароматични вещества за „общоприети за безопасни„. Индустрията за производство на аромати и екстракти буквално се саморегулира, а това е проблем. Например изоевгенолът (химикал, който може да се извлече от карамфил, босилек и гардения и обикновено се добавя като аромат към напитки, дъвки и печени изделия) е сертифициран като „общоприет за безопасен“ от Асоциацията на производителите на аромати и екстракти. Националната програма по токсикология на САЩ предприема проучване, тъй като изоевгенолът има структура, подобна на някой други молекули, които причиняват рак. Това проучване открива ясни доказателства, че изоевгенолът причинява рак на черния дроб при мишки- 80% от третираните мъжки мишки развиват чернодробни тумори. Въпреки това Асоциацията на производителите на аромати и екстракти оставя изоевгенола като „общоприет за безопасен“ по своя преценка. Ако като американски потребители или като граждани се тревожите за този произвол, вие може да направите… Нищо!
Ситуацията в Европа е малко по-добра. Европейския съюз използва подход на предпазливост, поддържа база данни и публикува всичко. Периодично и проактивно прави преглед на добавките, но все още има много пропуски в тестването. Наистина е трудно да се тества за хронични ефекти, опосредствани чрез бактериите в червата, така че тези тестове не се правят. Думите „затлъстяване„, „дисбиоза“ и „микробиом“ почти липсват в докладите на Европейската агенция за хранителни стандарти.
Каква е вашата реакция?
