За повече от 50 години творческа дейност Вили Цанков оставя след себе си над 130 театрални постановки, 15 филма, 2 опери, оперети и тв екранизации (режисьор и сценарист) в България и чужбина.
Венелин Христов Цанков, както е истинското му име, е роден на 7 юни 1924 г. в София. Майка му е уважавана учителка. Баща му Христо Цанков-Дерижан е роден в Габрово, но по-късно идва в София, където започва доста бърза кариера като общественик, политик и литератор.
Бил е и директор на Народния театър. „Когато майка ми е била бременна с мен, баща ми е посадил онези две тополи пред Народния театър с надеждата, че аз ще имам нещо общо с този театър. Тополите и сега са там“, разказва Вили Цанков.
През 1947 г. Вили Цанков завършва Военното училище в София. В периода 1947-1950 г. учи стопански и социални науки в Софийския университет, но не завършва обучението си. Междувременно се занимава с поезия и скулптура, рисува картини, но без особен талант и в трите области.
Театралното изкуството обаче го влече. Покрай своя приятелка, студентка по актьорско майсторство, той започва да се стреми към театралната сфера. През 1952 г. завършва режисура при проф. Боян Дановски в Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ). Специализира режисура в Московския художествен академичен театър през 1954-1955 г. при Михаил Николаевич Кедров.Пътят на Вили Цанков на сцената започва от Шумен, където дебютира със спектакъл по пиесата „Любов“ на Орлин Василев. „Златният период за мен е работата ми в театър „София“. Тук направих най-доброто си представление – „Хамлет“ с Руси Чанев“, признава режисьорът.От 1954 до 1957 г. Вили Цанков е режисьор във Варна. От 1957 г. поставя на сцената на Драматичния театър в Бургас. След 1956 г. театърът преживява истински творчески подем, когато за директор е назначен режисьорът Вили Цанков, който заедно с режисьорите Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова налага непрекъснат стремеж към творчески художествени изяви. Основата на тяхната творческа лаборатория е театърът на „дълбоко автентично преживяване“ и категорично отричане на повсеместно разпространената тогава „игра“ на сцената.В продължение на осем години – от 1960 до 1968 г., Вили Цанков работи в Народния театър за младежта. През 1965 г. е режисьор в Студия за игрални филми „Бояна“, а от 1969 до 1980 г. – в Концертна дирекция. От 1980 г. до Вили Цанков поставя на сцената на в театър „София“, на който е и директор от 1989 до 1991 г. От 1987 до 1989 г. е директор на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Режисьор е на телевизионния театър в Българската национална телевизия – от 1991 до 1992 г. Директор е на направление с телевизионна драма в Българската национална телевизия (1995-1997).
За повече от 50 години творческа дейност Вили Цанков оставя след себе си над 130 театрални постановки, 15 филма, 2 опери, оперети и тв екранизации (режисьор и сценарист) в България и чужбина.
Постановките от българската класика доставят най-голяма радост на Вили Цанков. В творческото му полезрение попадат автори като Рачо Стоянов, Петко Тодоров, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Георги Райчев.
