На 29 април започва Страстната седмица или Седмицата на страданията. Според Библията това е последната седмица от земния живот на Исус Христос.
На старобългарски страст означава страдание.
Всеки ден от тази седмица се нарича велик с изключение на Разпети Петък. Тя завършва в навечерието на Великден, денят, в който се празнува Христовото възкресение.
Традицията повелява в Страстната седмица християните да се замислят за своите грехове, за подвига на Спасителя и за жертвата, която той е принесъл за всички нас.
Това са и последните най-строги дни от Великия пост.
На този ден Исус влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма.
Духовниците напомнят на вярващите и историята за продажбата на Йосиф в робство. Той е бил предаден от братята си.
В българската домашна православна традиция всеки един от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
На Велики понеделник трябва да подредим и изчистим вкъщи. На тази рутинна дейност се придава символичен характер – прави се за здраве.
В миналото на този ден са се подготвяли и дървата за огрев, както и храната за животните за една седмица напред.Библейският разказ на Велики вторник припомня как Христос изобличава фарисеите, садукеите и книжниците, проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Той разказва притчите за почит към Цезаря и за възкресението на мъртвите, както и за Страшния съд и края на света. Христос прави и пророчества за съдбата на град Йерусалим.
На този ден трябва да се отървем от всичко излишно, да изнесем боклука от къщата.
Миряните се стараят да правят колкото се може повече добрини. Отказват се забавление, танци и пеене.
В славянската традиция от този ден започва подготовката за празничната великденска трапеза.
Христос е във Витания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на фарисея Симон, където е посетен от покаяла се грешница. Католическата традиция в течение на дълго време я отъждествява с Мария Магдалина.
Тя измива със сълзи и намазва краката на Христос с драгоценно миро, а в притеснението си счупва съда с мирото и го излива на главата му, като по този начин го приготвя за погребение.
Юда Искариотски решава да предаде своя учител за 30 сребърника.
На този ден можем да се изповядаме в църквата.
Традицията повелява на този ден да се извършва леко почистване – измиване, смяна на завесите с чисти и други. Купуват се и яйцата за Великден, приготвя се и т.нар. „четвъртъчен сапун“ – чисто блокче сапун, което се оставя извън прага. След това на сутринта членовете на домакинството се измиват с него.
На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го правят на китки. Те се подаряват на следващия ден на близки и съседи за здраве.
В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще го предаде.
Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.
Исус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски.
Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“.
Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник.
Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Иисус нищо достойно за смърт.
Според традицията денят започва с измиване с четвъртъчния сапун, приготвен от предния ден. На Велики четвъртък се завършва почистването на къщата, освобождаваме се от негодувание и негативни мисли. Стопанките на дома вече са започнали да пекат козунаци и да боядисват яйца.
Приготвя се и четвъртъчна сол, която се смята за мощен амулет срещу всякакви нещастия.
Това е денят на великите страдания на Исус. Наричан е Велики петък и Разпети петък.
Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си.
Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му.
Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.
Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата, и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат.
Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Разпети петък се смята за най-тъжният и тежък ден от Страстната седмица. На този ден се спазва строг пост – ако е възможно, вярващите напълно отказват храната.
Традицията повелява да се въздържаме от тежка работа, опитваме се да не правим нищо в домовете и градината си.
Денят се възприема като време за размисъл.
На този ден се посещава църква и се минава под масата с плащаницата. В Западна България се украсяват боядисаните яйца.Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро.
Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
За този ден са отредени последните приготовления за Възкресение Христово. Миряните още от вечерта събират кошница с храна и вода за освещаване и се отива в храма, където участват в празнична служба.
На този ден се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите.
Велика събота се нарича още Душна събота.
