Щом не ме харесват, значи добре съм си свършил работата, така казвал на дъщеря си прочутият с отрицателните си роли незабравим актьор Георги Попов.
Достатъчно е да видим само снимката му от сериала “На всеки километър” в ролята на майор Вайс и веднага си спомняме за Георги Попов, който е играл в 22 филма. Като се почне от 1956 г. в “Ребро Адамово”, където си партнира с Емилия Радева, в “Старинната монета”, “Нощем с белите коне”, “Царска милост”, “Хитър Петър”, “С дъх на бадеми”, “Бялата стая”, “Баш майстора на море”.
В телевизионния театър е Остап Бендер в “12-те стола”, а в Народния театър Меркуцио от “Ромео и Жулиета”.
Затова сме седнали с дъщерята на артиста Георги Попов – Драга, да разкаже на нашите читатели спомени за известния си баща.
Той имал общо три брака. С артистката рецитаторка Мария Кирова, от която е дъщеря му Светла. От втория брак с Елена Попова, режисьор в Националната телевизия, е дъщеря му Драга. А третият му брак е с балерината Люба Колчакова.
– Драга, баща ти беше цар на отрицателните роли.
– Бях още малка и като излизахме на разходка, чувах по улицата някои хора да казват, като се разминем: Този артист не го харесвам, играе все лошите роли. И аз веднага питах баща ми – татко, защо хората не те харесват? А той се подсмихваше: щом не ме харесват, значи добре съм си свършил работата. А и гримьорките много не се мъчат да ме нагласят, защото имам характерно строго лице.
Чак като пораснах, си обясних какво ми е говорил.
Да играеш отрицателния герой не е за всеки артист
Веднъж ме взе на снимките на “На всеки километър”. Там си партнираше с артиста Георги Черкелов в ролята на Велински. Скоро след това татко каза, че ще ходим на сватба. И какво да видя: Черкелов си избрал баща ми за кум. А всички гости ги подкачаха: “каква пародия, майор Вайс кум на Велински”. И вдигаха весели наздравици.
– Кои други творци бяха негови приятели?
– Баща ми беше приятел и със сценариста, писателя Георги Марков.
Вече като дисидент в Лондон и като работещ в Би Би Си, той беше споделил в едно от предаванията си по “Свободна Европа”, че има един български артист, Георги Попов, който е по-добър в ролята на Меркуцио от английските си колеги. Това направи силно впечатление на баща ми, беше много приятно изненадан.
Когато излизах с татко, винаги беше весело и интересно
Вече ученичка, той ми разказа, че когато съм се родила, играел ролята на Манчо Вагарджиев в пиесата “Вражалец” на Ст. Л. Костов. Щом разбрал за хубавата вест, започнал да черпи колеги в театъра и толкова много се черпили, че на сцената един артист паднал от стола по време на представлението, ама никой не разбрал. Взели го за част от пиесата.
Помня разказите за неговия дядо, на когото е кръстен. Бил енорийски свещеник и го учел, че трябва да казва винаги истината. А когато го взимал в църквата, баща ми гледал всичко и слушал и затова не му било трудно после с ролите. Имал двама любими учители – единият по литература, а другият го привлякъл в театрална група и така започнал да играе на сцена още като ученик.
Друг негов близък приятел беше саксофонистът Людмил Георгиев. Той създал младежки джаз оркестър, но го пратили в лагер, защото свирел американска музика.
През 1965 г. баща ми и Людмил участват заедно във филма “Старинната монета”, обща продукция с ГДР.
По онова време често имаше сборни концерти “Шлагерна пътека” и тогава видях за първи път Йорданка Христова. Тя беше много хубава и усмихната, щом ме зърна, се наведе да ме погали. Там пееха и Мими Николова, Маргрет Николова, Кирил Семов, Георги Кордов. Баща ми също пееше добре, даже бе спечелил и награда на “Златният Орфей”, имаше два хита. Единия го знаеха всички: “Здравствуйте, наша Татяна, ние ви очакваме в клас…” В архива на радиото има негови записи, включени са в албум.
Вече в по-нови времена бяха го поканили да преподава във ВИТИЗ – както се наричаше тогава, но той казваше: по-важно е да си подготвям ролите, за да не обидя публиката си.
Казваше ми едно изречение, което и днес е актуално: когато се политизира театърът, това пречи на театралното изкуство, а то е най-древното.
Щрихи към биографията
Роден през 1924 г. в созополското село Веселие, семейството му се мести в Бургас, където той завършва прогимназия, а след това е възпитаник на Италианската класическа гимназия в града. Сред съучениците му са актьорите Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Георги Раданов, певците Милка Янакиева, Любомир Бодуров, създателят на “Златният Орфей“ Генко Генов и художникът Георги Баев, известен с прякора си Джурлата. Именно в класическата гимназия в Бургас Георги Попов открива и сценичните си заложби, за което е благодарен специално на двама от своите учители – на преподавателя по литература, който ги кара да рецитират в час, както и на ръководителя на самодейния състав на учебното заведение по това време, разказа дъщеря му д-р Драга Попова.
Играл е 17 години в Народния театър, после в Сатиричния театър, в “Сълза и смях”, в Бургаския театър. Георги Попов е Заслужил артист и носител на Димитровска награда. Често го споменаваха в седмичния обзор на телевизионната програма, беше хвален и от критика Владимир Михайлов и от кинокритика Божидар Манов.
Друг малко популярен факт е, че актьорът е и първият демократично избран кмет на град Черноморец, благодарение на своята популярност сред съгражданите си и готовността да помага с каквото може. Заради диабета си обаче не успява да изкара целия си мандат на поста, коментира дъщеря му.
Каква е вашата реакция?
