Иванка Мавродиева, професор, д.ф.н., д-р, е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Автор е на 12 книги, сред които: „Интервю за работа” (2002), „Как да презентираме успешно?” (2007), „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи” (2010), „Академично писане” (2005); „Академична комуникация” (2010) – в съавторство с Йовка Тишева, „Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012)”, „Реторика и пъблик рилейшънс” (2013). Автор на 100 статии в български и чуждестранни научни списания и сборници. Съставител е на сборниците „Образци на съвременното красноречие” (2010), „Комуникации във виртуална среда” (2010).
Главен редактор на електронното научно списание „Реторика и комуникации” http://rhetoric.bg/. Член е на борда на Европейската асоциация по реторика http://eusorhet.eu/. Преподавател, изследовател, блогър www.mavrodieva.blogspot.com, www.mavrodieva.wordpress.com, обучител, приемащ реториката като древна и витална наука, а комуникацията с проявления от бизнеса до Web 3.0.
Разговор за предизборната реторика, за правилата и законите по време на кампания, за разделението на властите, слабата реторика на политицие и за фалшивия политически елит. За липсата на тренинг преди появата в медиите на публичните личности, за младите в социалните медии, за мирогледа с устойчивост на маралната система и за значимите теми в публичния сектор. За фалшивите новини и културата по тяхнотно откриване и опровергаване.
Кое трябва да се промени в красноречието на политиците?
Говорене по значими теми по интересен начин, разговори за актуални проблеми с участие на граждани и лица, които участват във вземането на решения, е едната възможна промяна. Втората се отнася до баланса между аргументи и красиви словесни изрази, защото нито само чрез сухи факти, нито само чрез витиевати изрази ще се достигне до различните медийни аудитории. Трето, използването на вербални, но и на визуални средства, отново в подходящи съчетания. Четвърто, запазване неизменно на синхрона между езикови и неезикови средства, защото дори при перфектен дрес код и интериор информацията за важните неща „се облича“ вербално.
Добри оратори ли са политиците днес?
За да си политик се изискват комплексни знания и умения, интердисциплинарна подготовка и част от нея включва реторични знания. Реторичната компетентност на част от политиците не е достатъчна. Забелязва се дефицит на знания за медийната реторика. Освен това ораторството следва се осмисли като част от собствено усъвършенстване. Красноречието предполага подготовка, което изисква ангажименти от страна на медийния или ПР консултанти.
Дали и до колко красивото и убеждаващо говорене се осъзнава като важно качеството за успеха на всяка политическа партия или политик в конкурентна среда, е въпрос, чийто отговор не е еднозначен. Полотиците остават в руслото на тривиалното, поради това, че се налага бързо израстване в рамките на една политическа кампания. Освен това образният изказ предполага богат речник, знания, комбинативна мисъл, а и смелост да се кажат някои неща необичайно с цел привличане на вниманието върху теми и проблеми.
Имат ли вина медиите?
Онлайн медиите поради динамиката и бързината на разпространение на новините залагат на краткостта, на лаконичния и дори телеграфен изказ. Онлайн писането и редактирането обаче предполагат и спазване на правилата на съвременния български език, а това донякъде се неглижира. Наблюдава се известен недостиг на лингвистична и реторична компетентност. На моменти има вербална агресия, чрез нея се привлича вниманието, но не се задържа дълго.
С какво се промени медия светът?
С утвърждаване на онлайн медиите и социалните мрежи паралелно с утвърдените и традиционни медии като комуникационен канал, като ПР инструмент и като бързина на достигане на информацията до повече посетители на мрежата чрез споделяне.
Друга промяна е преосмислянето на популярността и до колко тя носи позитиви и дивиденти за отделната персона; дали и доколко личният живот трябва да остане съхранен от камери, микрофони и електронни платформи.
Някои медии продуцират предавания, като поставят въпроса дали не се преекспонират твърде много отделни личности, дали чрез дребнотемие и тривиални новини ще запазят мястото си на медийния пазар; дали и доколко участия в риалити шоу програми и псевдосъбития допринасят за градене на репутация или по-скоро за създаване или „ревитализиране“ на популярност
ПЪЛНОТО ИНТЕРВЮ:
Каква е вашата реакция?
